Ли Чайлд - Едно на милион

Той я поведе към първата стая, която бяха видели. Онази вдясно, точно срещу заседателната зала. Стаята на любителя на пури. Вече мъртвия любител на пури, предположи Ричър. Мъртъв, но не от пушене. Той взе кутийката кибрит от бюрото. И събра всеки лист хартия, който успя да намери. Запали клечка кибрит и я поднесе към хартията. Задържа я, докато листата се разгорят хубаво, след което хвърли горящата купчина хартия в кошчето за боклук.

— Защо? — попита Аби.

— Не е достатъчно да спечелиш — обясни Ричър. — Противникът ти трябва да разбере, че е загубил. Освен това така е по-безопасно. Ние сме били тук. Вероятно сме оставили следи. По-добре да си спестим евентуални недоразумения в бъдеще.

Започнаха да палят клечка кибрит след клечка кибрит и купчина хартия след купчина хартия, които разхвърляха из всички стаи. Когато тръгнаха по коридора, зад тях се издигаха гъсти облаци дим. После запалиха купчините дъски. Ричър хвърли горяща клечка кибрит и в локвата, събрала се под варелите с химикал, но тя мигом угасна. Явно течността не бе запалима. Което беше логично. Все пак това бе дъскорезница със склад за дървен материал. Бензинът обаче бе леснозапалим. Това бе сигурно. Ричър разви капачката на резервоара на надупчения от куршуми крайслер и пъхна вътре последния лист горяща хартия.

После двамата с Аби хукнаха навън. Към отворения портал. И празната улица. От която ги деляха трийсетина метра. И още седемдесет до първия завой. След броени секунди Ричър и Аби изчезнаха зад ъгъла.

Телефонът на Аби бе пълен с пропуснати повиквания от Вантреска. И гласови съобщения. Детективът заявяваше, че ги чака на улицата пред сградата с черната мрежа. И то отдавна. Не знае какво да прави. Аби го набра, за да си уговорят нова среща. Разбраха се той да потегли в едната посока, а те да тръгнат пеша в срещуположната. Така щяха да се срещнат някъде по пътя.

Преди да продължат, Ричър се обърна назад и погледна към мястото, което бяха напуснали преди малко. На седем-осемстотин метра зад тях се издигаше гъст дим. Когато се обърна отново, вече бяха изминали почти два километра. Над дъскорезницата се издигаше черен облак, а под него танцуваха ярки пламъци. В далечината виеха сирени, проблясваха сини и червени лампи, прииждаха пожарни и полицейски коли и цялата тази какофония от звуци се сливаше в един безспирен вой.

Миг по-късно видяха черния автомобил на Вантреска. Беше нисък, черен, спортен. С хромирана емблема във формата на голяма котка в скок. Ягуар вероятно. Нали колата беше ягуар. Вътре обаче бе тясно. Вантреска караше, Хоган се бе настанил до него, а Бартън бе седнал отзад. Което означава, че на задната седалка остава само едно място. Аби трябваше да седне в скута на Ричър. Той нямаше нищо против.

— Нещо гори там — каза Хоган.

— По твоя вина — отвърна Ричър.

— Че защо?

— Ти каза, че ако бандата на украинците бъде разбита, албанците ще завземат целия град. Не исках това да се случи.

— И какво гори?

— Щабът на албанците. Намираше се зад една дъскорезница и склад за дървесина. Ще гори дни наред.

Хоган не каза нищо.

— Някой друг ще заеме мястото им — каза Бартън.

— Съмнявам се — отвърна Ричър. — Новият шеф на полицията ще започне на чисто. Може би по-лесно ще възпрепятства появата на нови играчи, отколкото ще прогони старите.

— Какво следва? — попита Вантреска.

— Трябва да открием командния център на украинците.

— Да, но как?

— Предполагам, че трябва да разберем какво точно правят там. Това ще ни подскаже къде да го търсим. Функцията определя формата, макар и до известна степен. Например, ако става въпрос за нарколаборатория, ще им трябва мощна вентилационна система, газ, вода и прочие.

— Нямам представа какво правят там — каза Вантреска.

— Обади се на онази журналистка — отвърна Ричър. — Жената, на която си помогнал. Тя би могла да знае. Или най-малкото, да има представа с какво се занимават. Така ще добием представа от какъв тип място се нуждаят.

— Няма да говори с мен. Беше толкова уплашена.

— Дай ми телефона ѝ — каза Ричър. — Аз ще ѝ звънна.

— И защо смяташ, че ще говори с теб?

— Защото съм мил и любезен. Хората обичат да си говорят с мен. Понякога дори не мога да ги спра.

— Ще трябва да минем през офиса ми.

— Но първо ще отидем при Шевик — каза Ричър. — Имам нещо за тях. А в този момент те се нуждаят от малко подкрепа.

Грегъри се опита да добие представа за случилото се с помощта на откъслечната информация, постъпила от три независими източника — ченге, на което плащаше, пожарникар, който му дължеше пари, и доносник, който работеше в бар в източната половина на града. В момента свикваше съвещание на вътрешния си кръг. Събраха се в офиса на гърба на диспечерската служба на таксиметровата компания.