Ли Чайлд - Едно на милион

— Къде е участието ви?

— В един бар, западно от Сентър Стрийт. По-близо до Труленко, отколкото сте в момента.

— А този бар има ли си охранител?

— Разбира се. Най-добре да ви оставим зад ъгъла.

— Или не, ако искаме да ускорим процеса.

— Ние работим там, човече. Тези участия са важни за нас. Направи ни услуга и ускори процеса на друго място. Ако се налага. Макар искрено да се надявам, че няма да се стигне до това. Защото е лудост.

— Разбрахме се — отвърна Ричър. — Утре ще дойдем с вас. Много ви благодаря. Благодаря ви и за гостоприемството тази вечер.

Вантреска си тръгна след десет минути. Бартън заключи вратата. Хоган си сложи слушалките и запали цигара с марихуана с размерите на палеца на Ричър. Ричър и Аби се качиха на горния етаж, в стаята с усилвател за китара вместо нощно шкафче. Поредното съобщение не успя да стигне до телефона на украинците, скрит в празна метална пощенска кутия на три преки от тук. Минута по-късно същото се случи и с албанския телефон.

Първият помощник и дясна ръка на Дино се казваше Шкумбин по името на красивата река Шкумба, която пресичаше красивата му родина точно по средата. Американците трудно изговаряха името му. На английски то звучеше прекалено близо до Скъмбин. Кофа за боклук. Някои допускаха тази грешка съвсем неволно, други преднамерено. Онези, вторите, не получаваха възможност да повторят грешката. Когато започнеха да говорят отново — след сложни стоматологични процедури, продължили много месеци, — те се стараеха да го произнесат колкото се може по-ясно и отчетливо. Макар това вече да бе доста по-трудно въпреки отличната работа на хирурзите. В крайна сметка на Шкумбин му омръзна да разкървавява кокалчетата си, затова зае името на покойния си брат — и за удобство, и за да му отдаде почит. Но не зае името на по-големия си брат, който се казваше Фатбард, или Щастливия , тъй като това име също бе трудно за произнасяне на английски. Вместо това той зае името на по-малкия си брат, което бе Джетмир, или Онзи, който ще има хубав живот . Това име бе лесно за произнасяне, лесно за запомняне, звучеше модерно и дори футуристично, почти като традиционна благословия или като името на летец-изпитател от Червената армия, взето от някой съветски комикс, или на космонавт герой от пропаганден плакат. Не че американците се интересуваха от подобни неща. Вече не. Те бяха останали в миналото.

Джетмир влезе в заседателната зала в задната част на офиса в дъскорезницата и видя, че останалите членове на вътрешния кръг вече са се събрали. С изключение на Дино, разбира се. Дино не бе уведомен за срещата. Още не. Това бе втората им среща без него. Голяма стъпка. Една среща лесно можеше да бъде обяснена. Но две? Далеч по-трудно.

А три? Направо невъзможно.

— Откраднатият телефон се включи за почти двайсет минути — започна Джетмир. — С него не са провеждани разговори, не са изпращани или получавани съобщения. После отново се изключи. Сякаш са го скрили в мазе, изба или нещо подобно, след което са излезли за малко на улицата, все едно са отишли до магазина на ъгъла и са се върнали.

— Разполагаме ли с местоположение? — попита някой.

— Триангулацията ни е сравнително добра, но кварталът е гъсто застроен. На всеки ъгъл има магазин. Телефонът се намира точно там, където предполагахме. Близо до центъра на района, който очертахме.

— Колко близо?

— Преди обсъждахме район от дванайсет преки. Сега можем да ги сведем до четирите централни. Или до шест, за да бъдем сигурни.

— В мазе?

— Или на друго място, където няма сигнал.

— Може да са извадили батерията. След което да са я сложили отново.

— С каква цел? Не са използвали телефона.

— Добре тогава. Мазе.

— Или сграда с масивна желязна решетка. Нещо подобно. Кажете на всички да си отварят очите на четири. Наводнете района с наши хора. Оглеждайте се за спуснати завеси и светлини зад тях. Оглеждайте всички пешеходци и автомобили. Чукайте на вратите и задавайте въпроси, ако се налага.

В същото време колегата на Джетмир от другата страна на Сентър Стрийт също провеждаше среща, също с вътрешния съвет, в заседателната зала в задната част на офиса на таксиметровата компания, точно срещу заложната къща. Но в неговия случай присъстваше и шефът му. Грегъри бе тук и както винаги седеше начело на масата и ръководеше срещата. Той лично бе свикал хората си, след като бе научил, че един от тях в центъра е бил пребит от Арън Шевик.