Ли Чайлд - Едно на милион

Аби извади лаптопа си и заработи рамо до рамо с Вантреска. Тя проверяваше думи в онлайн речници или търсеше еднобуквени съкращения и акроними в различни сайтове, посветени на жаргонни и странни думи. Водеше си бележки върху няколко листчета хартия. Имаше две попадения, но въпреки това напредваше бавно. Никога не бе полагала толкова много усилия с толкова нищожен резултат. Бе заснела видеото максимално бързо, пет, десет, петнайсет, двайсет секунди. Сега леко размазаните образи бълваха хиляди и хиляди думи, всяка от които бе загадка, парченце от пъзел, а повечето имаха по две-три възможни значения.

Ричър ги остави на спокойствие. Присъедини се към Бартън и Хоган, които разговаряха в тясното пространство между барабаните и тонколоните. Едната тонколона бе сива, с размерите на хладилник. В нея имаше осем кръгли отвора. Ричър седна на пода, облегна се на нея и не помръдна от мястото си. Бартън бе разположил китара в скута си и свиреше, без да я е включил в усилвател, затова и звуците, които излизаха от струните, бяха едва доловими.

— Смяташ ли, че щяхме да спечелим? — попита Хоган. — Смяташ ли, че Вантреска щеше да има полза от всички езици, които е учил?

— Като се замисля, предполагам, че щяхме да надделеем — отвърна Ричър. — Щяхме да ги неутрализираме, преди те да неутрализират нас. Това трудно може да се нарече победа предвид последиците. Но при всички случаи върхът на копието щеше да бъде унищожен в самото начало. Опасявам се, че вашият приятел си е губил времето в онези езикови школи.

Бартън изсвири едно заглъхващо арпеджио и завърши с рязко подръпване на най-долната струна. Ако бе включил китарата в усилвател, сигурно щеше да срути къщата. Но тъй като не го бе направил, струната просто завибрира силно, без да причини каквито и да било конструктивни дефекти. Той погледна Ричър и каза:

— Сега ти си върхът на копието.

— Не искам да започвам война — отвърна Ричър. — Искам само парите на Шевик. Ако мога да ги взема по по-лесен начин, повярвай ми, ще го направя. Нямам никакво желание да се срещам с украинците на бойното поле. В интерес на истината, много ще се радвам, ако се размина с тях.

— Нямаш избор. Добре охраняват Труленко. Виждал съм ги да го правят. Охраната им се състои от няколко кръга. Разполагат един човек на ъгъла, втория на вратата, трети на съседната врата, плюс още двама обикалят наоколо.

— Какво си спомняш за Труленко?

— Беше задръстеняк като всички подобни типове. Спомням си, че бях изненадан от подобен развой. Аз бях от готините в гимназията. Сега задръстеняците са милионери, а аз едва свързвам двата края. Предполагам, че трябваше да се захвана с програмиране, не с музика.

— Ако работи, с какво би се захванал?

— А той работи ли?

— Един човек използва точно тази дума.

— Нещо, свързано с компютри, предполагам. Нещо, в което го бива. А той е отличен програмист. Вярно, че приложението му беше с медицинска насоченост, но в основата си то е компютърна програма, нали?

Аби надникна в стаята.

— Преведохме съобщенията — обяви тя. — Приключихме с украинския телефон. Споменават Труленко два пъти.

Вантреска върна видеоклипа от самото начало, но преди да го пусне, обясни:

— Като цяло ситуацията е доста странна. Освен всичко останало украинците са силно обезпокоени, тъй като са изгубили доста хора. Двама загинали в катастрофа пред автосалон на „Форд“. Двама инкасатори, ликвидирани в района на ресторантите. Други двама отвлечени от салон за масаж. И накрая, двама безследно изчезнали, които са наблюдавали дома на Аби. Общо осем.

— Същинска касапница — отбеляза Ричър.

— Интересното е, че обвиняват албанците за първите шест жертви — продължи Вантреска. — При последния случай обаче езикът се променя. Сега обвиняват теб. Предполагат, че те е изпратил някой от Ню Йорк или Чикаго, за да разчистиш терена. Разпратили са нещо като бюлетин, с който те обявяват за издирване. Под името Шевик. Което в крайна сметка може да се окаже сериозен проблем.

Вантреска кликна върху дисплея на телефона на Аби и пусна видеото. Отначало със скоростта, с която тя го бе заснела. В дясната част на екрана се виждаше сянката на пръста, който се плъзгаше от горе надолу. Вантреска спря записа, върна го малко назад и отново го спря, тъй като бе открил търсеното съобщение. То съдържаше текст и снимка. Арън и Мария Шевик плюс Абигейл Гибсън в коридора на семейство Шевик. Тримата изглеждаха изненадани, объркани, озадачени. Ричър си спомни звука, който бе чул през кухненската врата. Тихото изщракване. Мобилен телефон, който играе ролята на фотоапарат.