Ли Чайлд - Едно на милион

— При затворени врати.

— Разбира се.

— Вие отзад, аз отпред.

— Докато се появи шефът ти — каза Ричър. — После той ще седне отпред до теб. И може да задава въпроси. Това ли е планът?

— А дотогава мълчи.

— Разбира се — повтори Ричър. — Ти печелиш. В края на краищата ти държиш оръжие. Ще се качим в колата.

Мъжът с пистолета кимна удовлетворен.

След което беше лесно. Мъжът свали показалец от спусъка и опря двете си ръце върху гуменото уплътнение на прозореца като пианист, който се кани да изсвири ярък изразителен акорд. Това можеше да е сигнал, че е постигнато приемливо споразумение, но най-вероятно бе резултат на най-обикновени физични закони, тъй като клекналият зад вратата се канеше да се подпре и да се изправи. Но бе прекарал доста време приклекнал, в резултат на което тялото му се бе сковало и изтръпнало. Във всеки случай, той отслаби контрола си върху оръжието, тъй като гърбът му се наклони назад, а пистолетът подскочи нагоре. И отново това би могло да е признак, че вече не представлява заплаха, тъй като двамата с Ричър са постигнали разбирателство, но най-вероятно бе резултат от фактори като тегло, равновесие и едно съвсем естествено залитане назад.

Ричър остави пистолета в джоба си.

После пристъпи напред и леко ритна вратата на колата. Тя отхвръкна и удари мъжа в коленете. Този иначе слаб сблъсък се оказа достатъчен, за да наруши равновесието му и той да политне назад бавно и неудържимо, след което да падне по гръб безпомощно като костенурка. Мъжът протегна ръце назад, за да омекоти падането, при което пистолетът му се удари в тротоара, отскочи от ръката му и полетя настрани. Той обаче се завъртя настрани, претърколи се и скочи, като почти мигновено и без видимо усилие се изправи от хоризонтално във вертикално положение. Атлетичен тип в отлична форма. Което означаваше, че Ричър бе закъснял с половин крачка.

Мъжът отскочи встрани, далече от обхвата на все още отворената шофьорска врата, след което смени рязко посоката, наведе се, скочи напред и замахна. Ричър видя удара и се завъртя, но все пак го пое с рамото си, в което се забиха остри кокалчета. Ударът не бе силен, но въпреки това принципът на действие и противодействие увеличи, макар и едва забележимо, разстоянието между тях. Това даде възможност на мъжа да отскочи назад и да сведе поглед в опит да открие пистолета си.

Ричър също отговаряше на определението атлетичен, но това бе атлетизмът на тежкоатлет, на щангист, който е по-скоро силен и мощен, отколкото бърз, ловък или пъргав. Да, Ричър бе бърз, но не чак толкова бърз. В резултат на което следващата половин секунда остана на място. Нито се хвърли напред, нито се дръпна назад. А през това време противникът му нанесе нов удар, който Ричър избегна. Непознатият отскочи и огледа земята наоколо. Ричър тръгна напред бавно, не стъпка по стъпка, а половин стъпка по половин стъпка, като се извърташе и избягваше ударите. От една страна, бе по-бавен от мъжа срещу себе си, но от друга, бе неудържим и подобни слаби удари съвсем не бяха в състояние да го спрат. През това време противникът му, който непрекъснато подскачаше, се уморяваше и се задъхваше. Танцуваше, но се отдръпваше все по-назад.

А Ричър продължаваше да настъпва.

Мъжът намери пистолета. Чукна го леко с едната си обувка и го запрати на няколко сантиметра встрани, при което пистолетът издаде характерно стържене. Мъжът замръзна за частица от секундата, време, по-кратко от едно мигване с очи, докато обмисляше възможно най-бързо как да реагира, след което се наведе и дясната му ръка описа широк полукръг с намерението да грабне пистолета и да го стисне здраво. Инстинктивна преценка, основана на фактори като пространство, време и скорост, на всички възможни измерения, както и на собствените му, несъмнено изключителни способности. А също и на възможностите, демонстрирани от неговия противник. За това нищожно кратко време мъжът анализира и най-лошите възможни сценарии, като включи в изчисленията и известен резерв от време. В резултат на това той стигна до извода, че предвид бързината си разполага с предостатъчно време. Собствената инстинктивна преценка на Ричър стигна до същия извод. Нямаше начин да се добере пръв до пистолета.

Но… някои от недостатъците му можеха да се окажат и предимства. Крайниците му бяха бавни, защото бяха тежки, а бяха тежки, защото бяха не само по-масивни, но и по-дълги. В случая краката му бяха много дълги. Ричър стъпи стабилно на левия си крак и с десния нанесе ужасяващо мощен ритник, който се целеше в която и да било част от тялото на мъжа.