Ли Чайлд - Едно на милион

Вантреска поклати глава.

— В танкова дивизия.

Хоган бе споменал, че приятелят му е командвал рота в края на Студената война.

— Командвали сте танкове? — попита Ричър.

— Четиринайсет. До един мои. До един обърнати на изток. Щастливи години.

— Защо започнахте да учите езици?

— Реших, че ако има война, ние ще спечелим. И може да ме назначат за губернатор на някой град или окръг. Исках да знам достатъчно, за да си поръчам вино в ресторант или да се запозная с момичета. Беше толкова отдавна. Освен това езиковите курсове бяха платени от Чичо Сам. По онова време армията държеше на образованието. Човек можеше да защити дори докторска степен.

— Прекалено много, прекалено жестоки… Това са субективни оценки — отбеляза Ричър. — Ще го обсъдим по-късно. Прекалено добре защитени обаче е нещо различно. Откъде знаете?

— Консултирам различни фирми, най-вече по физическата охрана на сградите. Но чувам едно-друго, задават ми разни въпроси. Миналата година федерален проект анализира данни за цялата страна и се оказа, че двете най-спазващи закона групи граждани в Америка са местните украински и албански общности тук, в нашия град. Това предполага много тясно сътрудничество с правоохранителните органи. При това на всички нива.

Въпреки това трябва да има някаква граница, която не бива да прекрачват. Изказах предположението, че едно от табутата е стрелба по улиците, и човекът, с когото разговарях, не го отрече. По-скоро изрази съгласие, защото не натисна спусъка.

Освен това скоро ще бъде назначен нов шеф на полицията. Това ги притеснява. Но продължават да контролират нещата. Продължават да дърпат невидими конци. Най-общо казано, не става въпрос за стрелба по улиците. Някой ще си побъбри с потенциален свидетел, без никой да види или чуе, вероятно в дома на този свидетел, вероятно в стаята на дъщеричката му, за да направи посланието по-многозначително. Ще започне да разсъждава на глас колко странно нещо е паметта, как понякога си играе с нас, как кара спомените да избледнеят и накрая ще заяви, че няма нищо срамно в това да не си спомниш какво е станало. Подобни случаи много трудно могат да бъдат разследвани и много лесно потъват в архива.

— С колко души разполагат?

— Прекалено много. Вече казах. Прекалено много, прекалено жестоки, прекалено добре защитени. Забрави за тях.

— Къде бе разположена твоята част? — попита Ричър.

— Бяхме самият връх на копието — отвърна Вантреска.

— С други думи, противникът е бил по-многоброен и по-добре въоръжен. От първия ден на конфликта и вероятно до последния.

— Разбирам какво се опитваш да кажеш. Но аз разполагах с четиринайсет танка „Ейбрамс“. Най-добрите бронирани машини в света. Те са като излезли от научнофантастичен филм. Нямаше да прекося коридора Фулда по куртка и панталон.

— Подобно на мнозина военнослужещи от танковите дивизии, и ти издигаш машините в култ. Очевидно е, че си смятал себе си и своите другари по оръжие за по-опасни, по-смъртоносни. По-малобройни, но по-опасни. Противникът обаче също е бил защитен, при това от огромна силна нация. Шансовете са били едно към три в твоя полза. Или две към три срещу теб. Въпреки това, ако беше получил заповед, щеше да запалиш двигателите и да потеглиш към границата.

— Да, разбирам какво искаш да кажеш — повтори Вантреска.

— Нещо повече, очаквал си да спечелиш — продължи Ричър. — Затова си се захванал да учиш езици. Затова ни трябваш сега. Аз действам стъпка по стъпка. Първо, трябва да разбера какво пише в тези съобщения и ще използвам наученото, за да планирам следващите си ходове. Още не съм готов за бойни действия.

— Да предположим, че наученото покаже колко безнадеждно е положението.

— Не приемам подобно заключение. Проваля ли се, ще го отдам на грешка в планирането. Предполагам, че си научил това в Германия.

— Добре — каза Вантреска. — Стъпка по стъпка.

Отидоха в кухнята и започнаха с телефона на украинците. Вантреска похвали идеята на Аби с видеоклипа. Умно и ефективно, каза той. Задвижи пръст по дисплея с бавни ритмични движения, „начало“, „пауза“, „начало“, „пауза“ и зачете на глас съобщенията, застинали на екрана. Четеше бавно, неуверено, на моменти спираше объркан.

Проблемите с превода се появиха от самото начало. Това бяха текстови съобщения, пълни с непознат жаргон, еднобуквени съкращения, купища акроними, вероятно и с правописни грешки, освен ако не бяха съзнателно извършени опростявания. Никой не знаеше. Вантреска заяви, че ще му трябва повече време. Задачата му била равносилна на превод от труден чужд език и разбиване на шпионски код. При това едновременно. А може би на два кода предвид неясните намеци и пропуски, които се очаква да прави всеки уважаващ себе си гангстер.