Ли Чайлд - Едно на милион

— Нещо като команден център?

— Именно.

— С други думи, съобщението гласи: „Явете се в командния център“?

— Очевидно знаят къде се намира.

— Хората, с които разговарях, нямат представа къде е той — отбеляза Ричър. — Попитах ги, а те отвърнаха, че не знаят, и аз им вярвам. Това е секретна информация. Което означава, че новите екипи, изпратени да охраняват Труленко, се състоят от доверени хора, разположени по-високо в йерархията.

— Звучи логично — каза Вантреска. — Това е елитът сред тези отрепки. Мобилизират само най-добрите за ситуация Б.

— Казах ти — обади се Хоган. — Единственият начин да се добереш до Труленко е да минеш през висшите нива на организацията.

— Лудост! — възкликна Бартън.

Вантреска и Аби седнаха на кухненската маса и се заеха да разчетат съобщенията на албанците, като използваха същата система. Вантреска не знаеше добре езика, но самите съобщения бяха написани на по-литературен език, с по-малко граматически грешки в сравнение с украинските. Затова и работата потръгна по-бързо. А и беше по-малко като обем. Защото онова, което ги интересуваше, се бе случило през последните няколко часа. Част от информацията звучеше познато. Албанците също бяха взели Ричър за провокатор, изпратен от външна организация. Но друга част от нея беше нова. Бяха засекли бялата тойота. Бяха видели Ричър и Аби да излизат от нея, след като я бяха зарязали в пустия квартал. Дребничка жена с къса черна коса и голям и грозен здравеняк с къса руса коса. Обявени за издирване.

— Мислех, че външността ми е най-обикновена — отбеляза Ричър.

— Дори красива по един по-суров начин — каза Аби. — Но не и грозна.

— Има една детска песничка — каза Ричър. — „Тояги и камъни костите ми може да строшат, но думите нивга не ще ме сломят.“

— Може, може — възрази Вантреска, който бе стигнал до края на видеото. До последното съобщение на албанците. — Издирват те активно. Определили са приблизително настоящото ти местоположение. Предполагат, че се намираш в правоъгълник от дванайсет улици.

— В него ли попадаме?

— Близо до идеалния му географски център.

— Това не е добре — каза Ричър. — Явно разполагат с доста информация.

— И с доста контакти на местно ниво. Имат дял в почти всеки бизнес. Разполагат с много очи зад много прозорци, с много коли на много улици.

— Говориш така, сякаш си ги проучвал.

— Както казах, умея да слушам. Всеки има да разкаже някоя история. Защото рано или късно се сблъсква с тях. С каквото и да се занимаваш, това е цената, която трябва да платиш, за да продължиш да въртиш бизнеса си източно от Сентър Стрийт. Хората са свикнали. Дори го намират за разумно. Десет процента, като църковния десятък едно време. Или като данъците. И никой нищо не може да промени. Затова пък всичко е наред. Докато си плащаш. А държа да отбележа, че всички си плащат. Защото това са опасни хора.

— Говориш сякаш от личен опит.

— Преди два месеца помагах на една журналистка от Вашингтон да напише репортаж за нашия град. Имам разрешително за частен детектив. Телефонният ми номер е публикуван във всички указатели. Нямам представа каква беше темата на репортажа. Така и не ми каза. Но предполагам, че беше свързан с организираната престъпност, защото се интересуваше най-вече от това. И от албанците, и от украинците. Честно казано, повече от украинците. С такова впечатление останах. Но беше сгафила нещо на изток от Сентър Стрийт и първата ѝ среща беше с албанците. Обсъдили проблема лично, така да се каже. Шайка албанци и тя съвсем сама в задната стаичка на един ресторант. Когато излезе, ме помоли да я откарам направо на летището. Дори не се отбихме в хотела, за да си вземе багажа. Беше уплашена. Не. Ужасена. Движенията ѝ бяха като на сомнамбул. Взе първия полет и никога не се върна. След като са в състояние да постигнат този ефект в резултат на един-единствен разговор, не се съмнявай, че могат да накарат куп хора да се оглеждат за двама непознати. Те всяват страх. И така получават информация.

— Това не е добре — отвърна Ричър. — Не искам да ви създавам проблеми.

Бартън и Хоган не казаха нищо.

— Не можем да използваме хотели — обади се Аби.

— Или можем? — каза Ричър. — Дали не трябва да постъпим точно така? И да ускорим процеса.

— Не сте готови — изтъкна Хоган.

— Останете тази нощ — обади се Бартън. — И бездруго вече сте тук. Съседите нямат рентгеново зрение. Утре по обед имаме участие. Ако ви трябва превоз, можете да се качите в микробуса. Никой няма да ви види.