Ли Чайлд - Едно на милион

— Аз съм Айзък, помните ли ме? — попита той.

— Айзък Мехай-Байфорд — отвърна Ричър. — Доктор по право от Станфордския университет. Следването там не е никак лесно. Но предполагам, че сте от Източното крайбрежие.

— От Бостън. Баща ми беше полицай там. Вие ми напомняте за него… донякъде. Той също бе много наблюдателен.

— Карате ме да се чувствам твърде възрастен.

— Полицай ли сте?

— Бях — отвърна Ричър. — Едно време. В армията. Това брои ли се?

— Възможно е — каза Айзък. — Можете ли да ми дадете съвет? Но преди това ми кажете как се запознахте със семейство Шевик.

— Помогнах на Арън тази сутрин. Спасих го от обир. Той си удари коляното и аз го изпратих до дома му. Там научих цялата история.

— Съпругата му ми се обажда от време на време. Нямат много приятели. Знам откъде вземат пари, но рано или късно ще се окажат притиснати до стената.

— Мисля, че това вече се е случило — каза Ричър. — Или ще се случи след седем дни.

— Имам една теория, която може да ви прозвучи странно. Дори откачено.

— За какво става въпрос?

— А може и да се заблуждавам.

— За какво? — повтори Ричър.

— Спомняте ли си последните думи на Джулиан? За гражданския иск срещу работодателя. Каза, че от това нямало смисъл, защото компанията обикновено остава без активи. По принцип е така. Предполагам, че това е добър съвет и в конкретния случай. Но… не съм съвсем сигурен.

— Защо?

— Въпросният работодател бе страшно известен в града ни. Всички говореха за него. По ирония на съдбата, именно Мег Шевик правеше чудеса по отношение на неговата популярност. Обясняваше какъв добър млад предприемач бил, какъв технологичен пробив направил, как дошъл в тази страна без пукнат цент в джоба, а постигнал такива успехи… Аз обаче чух и други неща. Негативни. Оттук-оттам, клюки, истории, отделни фрагменти, привидно несвързани. Все непотвърдени слухове, но от хора, които би трябвало да са наясно с нещата. Реших да подредя парченцата от пъзела, за да разбера какво се крие зад публичния образ на този човек. Откроиха се три основни момента. Оказа се, че работодателят на Мег Шевик е, първо, изключително потаен, второ, професионалната му етика е, меко казано, съмнителна и трето, разполага с повече пари, отколкото би трябвало. Когато навързах нещата, стигнах до извода… Знам, че може да ви прозвучи откачено, но стигнах до извода, че източва компанията. Което не би било никакъв проблем за човек, лишен от съответните скрупули. По онова време компанията разполагаше с огромни средства. Беше лудост, беше финансово цунами, вероятно изкушението е било неустоимо. Предполагам, че е скрил под собствения си дюшек милиони от парите на инвеститорите.

— Което обяснява защо компанията е фалирала толкова бързо — каза Ричър. — Не е разполагала с резервни средства. Те са били откраднати. Счетоводният баланс е бил фалшифициран.

— Работата е там, че парите може би не са похарчени все още — продължи Айзък. — Или поне по-голямата част от тях. Стоят си там, под дюшека. В такъв случай гражданският иск има смисъл. Лично срещу него. Не срещу компанията.

Ричър замълча.

— Адвокатът в мен ми подсказва, че вероятността е сто към едно — каза Айзък, — но не бих искал Шевик да предприемат каквото и да било, преди да се уверят, че е така. Нямам представа как могат да го направят. Затова ми трябва съветът ви. Една истинска юридическа кантора би наела частен детектив. И той би открил човека, би проверил банковите му извлечения. И два дни по-късно бихме разбрали истината. Ние обаче не разполагаме с бюджет за подобни разходи. И не получаваме толкова високи заплати, че да поемем разходите от джоба си.

— Защо е необходимо да издирвате този човек? Да не би да е изчезнал?

— Знаем, че не е напускал града. Но се е спотаил някъде. Съмнявам се, че мога да го открия сам. Той е много умен и ако съм прав, много богат. А това е лоша комбинация. Означава, че шансовете са на негова страна.

— Как се казва?

— Михаил Труленко — отвърна Айзък. — Украинец.

Грегъри чу първите слухове за случилото се в квартала с ресторантите около час по-късно. Счетоводителят му позвъни, за да го предупреди, че ще закъснее с дневния отчет, тъй като още чака двама инкасатори, които не са донесли оборота. Грегъри попита за кои двама става въпрос и счетоводителят отвърна, че са хората, които отговарят за петте ресторанта. Отначало Грегъри реши, че всичко е наред. Все пак двамата бяха големи момчета.