Ли Чайлд - Едно на милион

— Следователно Шевик са допуснали грешка, като са подписали онези документи.

— Не можем да обсъждаме семейство Шевик — каза Джино. — Въпросът е конфиденциален.

— Теоретично — настоя Ричър. — Хипотетично. Грешка ли е хипотетичните родители да подпишат подобен документ?

— Разбира се — отвърна Айзък. — Разгледайте случая от гледната точка на един бюрократ. Пациентът получава лечение. Бюрократът не се интересува как. За него е важно, че след като пациентът получава медицински грижи, никой няма да го обвини в нещо, да му потърси отговорност, да го злепостави в медиите. За него случаят е приключен. Хипотетичните родители е трябвало да проявят повече твърдост и да откажат. Не е трябвало да подписват никакви документи.

— Предполагам, че не биха намерили сили за подобен отказ.

— Съгласен съм. Сигурно им е било много трудно предвид обстоятелствата. Но този ход щеше да даде резултат. Бюрократът щеше да бъде длъжен да отвори чековата книжка. И то веднага. Защото нямаше да има друг избор.

— Това е въпрос на правна култура — обади се Джино. — Хората трябва да знаят правата си, и то предварително. А не постфактум. Защото, когато детето ти лежи в болница, надделяват емоциите, а не разумът.

— Смятате ли, че случаят ще получи развитие през следващите седем дни?

Никой не отговори. Което според Ричър бе достатъчно красноречив отговор. Накрая Джулиан каза:

— Проблемът е, че сега чиновниците имат достатъчно време, за да си прехвърлят топката. Държавният гаранционен фонд се финансира от пари на данъкоплатците. Законът не е особено популярен. Правителството ще иска гаранционният фонд на застрахователните компании да поеме разходите. Този фонд обаче се финансира от пари на акционерите. Бонусите, които си разпределят неговите мениджъри, зависят от резултатите в края на годината. Затова единият фонд ще върне топката на другия… всъщност двата фонда ще си я прехвърлят колкото е необходимо.

— Колкото е необходимо… за какво?

— За да умре пациентът — обясни Айзък. — Тогава гаранционният фонд на застрахователите печели. Защото смъртта на пациента променя всичко. Евентуалните договорни отношения са били между гаранционния фонд и покойника. Какви средства трябва да му възстанови фондът? Та нали покойникът не е похарчил нито цент? Всичките му разходи са поети от щедри роднини. Често се случва. Даренията между роднини за медицински цели са обичайна практика и данъчните декларации са им посветили цял раздел. Това не е като да си купиш акции от някоя компания. Няма как да спечелиш. Защото е дарение. Самото име го подсказва. Това е безвъзмезден подарък, даден по собствено желание. Никой няма да ти върне средства по направено дарение. Това е юридически принцип. Има прецеденти, но те са доста неясни. Случаят би могъл да стигне чак до Върховния съд.

— Следователно в следващите седем дни няма да се случи нищо?

— Нищо няма да се случи и през следващите седем години.

— Но Шевик са взели пари от лихвари.

— Бюрокрацията не се интересува откъде са взели пари.

— А вие?

— Клиентите ни не обсъждат с нас финансовото си състояние — обади се Джулиан.

Ричър кимна.

— Не искат да убиете и последната им надежда — каза Ричър.

— Това са точните им думи — заяви Джино. — Тези, които се опитат да разобличат някой лихвар, ще изгубят всякакъв достъп до пари в бъдеще, а опитът им подсказва, че най-вероятно ще имат нужда от пари.

— Няма ли други правни възможности?

— Само хипотетично — обясни Джулиан. — Очевидната стратегия би била завеждането на граждански иск срещу некоректния работодател. Ищецът непременно ще спечели. Но каква полза ще има, ако съдебният процес разобличи работодателя като мошеник и в крайна сметка го разори? Така той няма да разполага с необходимите средства, за да плати обезщетение на ищеца.

— Нищо друго ли не може да се направи?

— Изпратихме съответната молба до съда от името на Шевик — каза Джино, — но там отказаха да я разгледат, след като разбраха, че дъщеря им получава лечение.

— Разбирам — отвърна Ричър. — Да се надяваме на най-доброто. Съвсем наскоро някой ми каза, че една седмица може да бъде много, много дълъг срок. Благодаря ви за помощта.

Той стана, отвори вратата и излезе на улицата. Спря на ъгъла, за да се ориентира по-добре. Първо надясно, после наляво, каза си Ричър. Това би трябвало да свърши работа.

Вратата зад гърба му се отвори отново. Ричър чу стъпки по тротоара. Обърна се и видя Айзък да върви към него. Младежът, който не беше нито мургав, нито рус. Беше висок около метър и седемдесет и пет, но здрав като бик. Панталонът му беше навит на глезените.