Ли Чайлд - Едно на милион

Фаровете приближаваха. Откъм града се появиха други. Оградата на автосалона бе разбита, буквално разкъсана като в анимационно филмче. Парчетата тел бяха извити настрани, сякаш изкривени от мощен въздушен поток. Дупката в оградата бе широка към два метра и половина. На практика цяла секция от нея бе разрушена. Ричър се зачуди дали в нея не са монтирани сензори за движение. Които са свързани с тиха аларма. Която на свой ред е свързана с полицейското управление. Нищо чудно застрахователите на автосалона да са поставили такова изискване. Защото тук определено имаше какво да се открадне.

Време беше да изчезва.

Ричър се промуши през дупката в оградата, целият натъртен и схванат, ожулен и охлузен, но все пак в състояние да се движи. Не тръгна към пътя. Вместо това закрачи из полята и празните парцели на петнайсетина метра встрани от него, там, където фаровете на преминаващите автомобили да не могат да го осветят. Някои караха по-бързо, други по-бавно. Нищо чудно сред тях да имаше и полицейски патрул. Ричър заобиколи първия бизнес център откъм задната му страна, после втория и третия. Накрая се насочи към паркинга на огромния супермаркет. Възнамеряваше да го прекоси и да продължи по главното шосе.

Грегъри научи новината почти незабавно от санитар, който почистваше в спешното отделение. Малко винтче от огромната машина на украинците. Мъжът излязъл навън да изпуши една цигара, видял какво става и веднага позвънил. Двама от хората на Грегъри току-що пристигнали на носилки. Докарали ги линейки. С включени светлини и сирени. Единият бил много зле, другият — още по-зле. Вероятно и двамата нямало да оцелеят. Парамедиците говорели за някаква катастрофа край автосалон на „Форд“.

Грегъри повика най-близките си помощници. Десет минути по-късно всички се събраха край кръглата маса в офиса на таксиметровата компания. Първият му помощник каза:

— Знаем със сигурност, че по-рано тази вечер двама от хората ни са отишли в бара, за да проверят адреса на бивш клиент на албанската лихварска мрежа.

— Колко време отнема проверката на един адрес? — попита Грегъри. — Трябвало е да приключат много отдавна. Това може да е нещо съвсем друго. Очевидно е нещо съвсем друго. Не може да е свързано със самата проверка на адреса. Защото кой живее извън града? И то близо до автосалона на „Форд“? Там е работата, че никой! И така, двамата са отишли до дома на клиента, записали са си адреса, вероятно са снимали къщата и след това са тръгнали към „Форд“. Защо? Трябва да има причина. И защо са катастрофирали?

— Може някой да ги е преследвал. Да ги е принудил да завият в тази посока. Да ги е подмамил. След което да ги е изблъскал от пътя. Районът е доста пуст нощем.

— Смяташ ли, че е Дино?

— Трябва да си зададем въпроса защо нападението е било насочено именно срещу тях двамата. Може някой да ги е проследил на излизане от бара. Което ми се струва логично. Нищо чудно Дино да ни изпраща послание. Ние откраднахме бизнеса му. Очаквахме някаква реакция, нали?

— След като загрее какво става.

— Може вече да е загрял.

— И какво послание ни изпраща?

— Може би казва: двама от неговите хора за двама от нашите. И задържаме лихварския бизнес. Това е отстъпление с чест. Дино е реалист. Няма много опции. Не може да започне война, тъй като ченгетата са нащрек.

Грегъри само се намръщи. В стаята настана тишина. Не се чуваше нито звук освен тихото пращене и приглушените разговори, които долитаха от диспечерите в съседното помещение. Вратата бе затворена. А това бе най-обикновен фонов шум. Никой не му обръщаше внимание. Ако можеха да чуят разговорите, щяха да разберат и за обаждането на един таксиметров шофьор, който току-що бе оставил възрастна жена пред супермаркета и щеше да използва времето, докато тя пазарува, за да спечели още някой долар. Щеше да откара някакъв мъж до дома му, в един от старите следвоенни квартали, източно от центъра. Мъжът се появил пеша, но изглеждал прилично, държал се любезно и предложил да плати в брой. Нищо чудно колата му да се е развалила. Шест километра в едната посока и още шест в другата. Шофьорът се надяваше, че ще приключи, преди възрастната дама да е стигнала до касите.

В този момент Дино получаваше много по-ранна и по-непълна информация за случващото се. Новините пътуваха по веригата в продължение на цял час. И не споменаваха нищо за катастрофата. По-голяма част от деня бе изминала в разпити на Фисник и съучастника му и в отърваване от телата им. Реорганизацията бе оставена за по-късно. Сякаш между другото. Разбира се, албанците изпратиха човек, който да смени Фисник в бара. Той бе пристигнал малко след осем вечерта. И веднага бе забелязал двете украински горили на улицата. Явно охраняваха заведението. Черен линкълн и двама мъже. Албанецът се бе промъкнал в бара през задния вход, за да огледа помещението. И бе видял на масата на Фисник в далечния ъгъл да седи украинец и да разговаря с едър мъж, беден и раздърпан на вид. Очевидно клиент.