Ли Чайлд - Едно на милион

Бледият мъж не бе помръднал от мястото си в далечния ъгъл.

Ричър се запъти към него. Мъжът отново не откъсна поглед от него, докато приближаваше. Ричър забави крачка — трябваше да следва правилата на играта между кредитор и длъжник. Походката му бе дружелюбна, или така поне смяташе той, излъчваше дружелюбна общителност, а не заплаха. Седна на същия стол.

— Арън Шевик, нали? — попита украинецът.

— Да — отвърна Ричър.

— Какво те води насам толкова скоро?

— Трябва ми заем.

— Вече? Току-що изплати предишния.

— Изникна нещо.

— Казах ти. Смотаняци като теб винаги се връщат.

— Спомням си.

— Колко искаш?

— Осемнайсет хиляди и деветстотин долара — каза Ричър.

— Не мога да го направя.

— Защо?

— Това е голям скок от осемстотинте долара, които си заел миналия път.

— Хиляда и четиристотин.

— Шестстотин от които са лихви и такси. Сумата на главницата е била едва осемстотин долара.

— Онова беше тогава. А това е сега. Трябват ми осемнайсет хиляди и деветстотин долара.

— Можеш ли да върнеш заема?

— Винаги съм го правил. Питай Фисник.

— Фисник е минало — отвърна мъжът с бледата кожа.

И нито дума повече. Ричър зачака. Накрая украинецът каза:

— Може би ще намеря начин да ти помогна. Но и ти трябва да ми влезеш в положението. Поемам риск, който ще се отрази на цената. Имаш ли нещо против подобен сценарий?

— Не — отвърна Ричър.

— Трябва да знаеш, че и аз си падам по кръглите числа. Не мога да ти дам осемнайсет хиляди и деветстотин. Ще ти дам двайсет, но ще удържа хиляда и сто като такса за административни разходи. Така ще получиш точно толкова, колкото искаш. Да ти кажа ли каква е лихвата?

— Да — каза Ричър.

— Нещата се промениха, откакто Фисник не е в този бизнес. Навлязохме в ерата на иновациите. Работим с така нареченото динамично ценообразуване. Лихвата се движи нагоре или надолу в зависимост от обективни фактори като търсене и предлагане, но също и от субективната ни оценка на длъжника. Надежден ли е? Можем ли да му имаме доверие? Такива въпроси.

— Къде съм аз? — попита Ричър. — В коя част на таблицата? При високите лихви или при ниските?

— Ще те поставя на самия връх. Където отбелязвам най-големите рискове. Истината, Арън Шевик, е, че не си ми особено симпатичен. Имам лошо предчувствие. Вземеш ли двайсет бона днес, ще трябва да ми върнеш двайсет и пет, и то след седмица. Не спазиш ли срока, ще ти начисля лихва от двайсет и пет процента за всяка седмица или част от седмицата, плюс наказателна такса от хиляда долара за всеки ден или част от деня. След деня на падежа сумата става изискуема изцяло и незабавно. Отказът или невъзможността да я платиш може да ти донесе най-различни неприятности. Трябва предварително да си наясно с това. Искам да чуя, че разбираш какво ти казвам. Искам да го чуя от твоята уста, с твоите думи. Не можем да го запишем черно на бяло, не можем да си сложим подписите върху лист хартия. Трябва да ти покажа едни снимки…

— Чудесно — отвърна Ричър.

Украинецът порови из телефона си, прехвърли различни менюта и албуми, сетне му показа снимките, които бяха във формат „пейзаж“, а не „портрет“. И това се оказа логично, тъй като хората на тях лежаха, завързани за метално легло, в стая с варосани стени, потъмнели от годините и влагата. На някои очните им ябълки бяха извадени с лъжица, други бяха рязани с електрически трион, трети бяха горени с ютия, четвърти бяха дупчени с бормашина. Нещо повече, бормашините също бяха снимани като доказателство, както и бургиите, забити в окървавена плът.

Лоша работа. Но Ричър бе виждал далеч по-лоши неща. Макар че това може би бе най-лошата подобна колекция, събрана на един-единствен телефон.

Върна го на украинеца. Който отново порови в менюто, докато открие онова, което търсеше. Време бе за сериозна работа.

— Разбра ли условията на договора? — попита призрачно бледият мъж.

— Да — потвърди Ричър.

— Приемаш ли ги?

— Да — повтори Ричър.

— Банкова сметка?

Ричър продиктува номера, който Шевик му бе дал. Украинецът го записа в телефона си и натисна голям зелен правоъгълник в долния край на екрана. Така въведе съответната команда за изпълнение.

— До двайсет минути парите ще бъдат в банковата ти сметка — обяви той.

После въведе друга команда и изведнъж вдигна телефона и засне лицето на Ричър.

— Благодаря ти, Шевик. Беше ми приятно да работя с теб. Ще се видим точно след една седмица.

Призрачно бледият мъж докосна късо подстриганата си глава с бял като кост пръст. Същият жест, който бе използвал и преди. Нещо свързано със запаметяването. И едновременно с това внушаващо заплаха.