Ли Чайлд - Едно на милион

— Обясни ни какво е всичко това — нареди Ричър.

Труленко посочи:

— Първите два компютъра са свързани със социални медии. Бълват непрекъснат поток от измислени истории, които на свой ред захранват сайтове, чиито създатели са толкова глупави, че вярват на всичко. Така новините стигат до телевизии, чиито репортери също са толкова глупави, че вярват на всичко. Третият се занимава с кражби на самоличност. Четвъртият — с най-различни неща.

— А петият?

— С парите.

— Къде е порното?

— На номер четири. При другите неща. Все пак това е страничен бизнес, както казах.

— Залавяй се за първата задача — каза Ричър.

Останалите се събраха около него. В интерес на истината, познанията им бяха елементарни. Като на обикновени потребители. Труленко обаче не го знаеше. Строгите им погледи го накараха да заработи енергично. Въведе дълга парола. Отговори с да, да, да, на всички въпроси, които му зададе системата. По екрана потече дълъг текст. Накрая спря.

Труленко се изправи.

— Готово — обяви той. — Съдържанието е изтрито без възможност за възстановяване, имената на домейните са обявени за продажба.

Никой не възрази.

— Добре — каза Ричър. — Да се заемем с номер пет. Покажи ни парите.

— Кои пари?

— Всички ликвидни активи.

— За това сте дошли, значи.

— Парите движат света.

Труленко направи крачка вдясно.

— Чакай малко — спря го Ричър. — Остани пред номер четири. Покажи ни банковата си сметка.

— Тя няма нищо общо с тази история, човече. Не съм свързан с тези типове по никакъв начин. Аз дойдох тук от Сан Франциско.

— Покажи ни я все пак. Приложи същата непогрешима логика.

Труленко помълча няколко секунди, после каза:

— Компанията ми бе с ограничена отговорност.

— Това означава, че всички могат да пият по една студена вода освен теб.

— Личните ми активи бяха защитени. Това е идеята на корпоративната структура. Това насърчава предприемачеството. Това насърчава поемането на рискове. Това му е хубаво на цялата работа.

— Покажи ни личните си активи — нареди Ричър.

Труленко замълча отново. После стигна до неизбежния извод. Очевидно разсъждаваше бързо и логично. Вероятно в резултат на продължителното общуване с компютри. Въведе няколко команди и на екрана се появи колонка от цифри. Банковата сметка на Максим Труленко. Баланс: четири милиона долара.

Мария Шевик бе продала пръстените на майка си за осемдесет долара.

— Остави страницата отворена — каза Ричър. — Иди при номер пет. Покажи ни парите на Грегъри.

Труленко се подчини. Затрака по клавиатурата. Накрая обяви:

— Това е единствената му сметка.

— Каква сума има по нея в момента?

Труленко погледна.

— Двайсет и девет милиона долара.

— Добави тук и твоите пари — каза Ричър. — Прехвърли ги по сметката на Грегъри.

— Какво?

— Чу ме. Изпразни банковата си сметка и прехвърли парите в тази на Грегъри.

Труленко не отговори. Не помръдна дори. Разсъждаваше трескаво. Взе решение след броени секунди. По-добре да се измъкне от тук напълно разорен, отколкото изобщо да не се измъкне. Можеше да пострада и по-лошо. По-добре да си тръгнеш с един счупен крак, отколкото с два, нали?

Върна се при компютър номер четири, въведе съответните команди и отговори с да, да, да . После отстъпи крачка назад. Балансът по неговата сметка бе нула. Балансът по сметката на номер пет показваше трийсет и три милиона.

— А сега въведи тези числа.

Ричър изрецитира по памет банковата сметка на Арън Шевик. Която бе запомнил още преди да отиде в онзи бар. Не можем да вземем заем. Но ти можеш да го направиш вместо нас, защото те смятат, че ти си Арън Шевик. Осемнайсет хиляди и деветстотин долара.

Обичам кръглите числа.

Труленко въведе сметката.

Добре.

— А сега преведи парите — каза Ричър.

— Колко?

— Всичките.

— Какво?

— Чу ме. Изпразни сметката на Грегъри и прехвърли всички пари в тази, която ти продиктувах току-що.

Труленко замълча отново. Това бе моментът, от който нямаше връщане. Личното му състояние щеше да се изплъзне от контрола му. Щеше да се изпари. Но един счупен крак е за предпочитане пред два. Въведе съответните команди. Да, да, да. Отстъпи назад. Трийсет и трите милиона долара потеглиха към сметката на Арън Шевик.

Ричър погледна останалите.

— Вие тръгвайте — каза им той. — Ще ви настигна при асансьора.

Те кимнаха. Ричър предположи, че само Аби се досеща какво ще направи. Останалите излязоха един по един. Покрай мъртвеца до вратата. Вантреска бе последен. Обърна се, погледна Ричър и излезе.