Ли Чайлд - Едно на милион

Всички заеха позиции. Един клекнал, друг наведен, трети изправен. Ричър опря две ръце във вратата. Запъна крака. Пое дълбоко дъх. Кимна и отброи: едно, две, три.

И блъсна силно вратата.

Аби стреля. Вантреска стреля. Хоган стреля. Тримата едновременно. По един куршум всеки. Настъпи тишина, нарушена от падането на пистолет на пода и свличането на тяло. Отново настъпи тишина, нарушавана единствено от пищенето в ушите им.

Ричър надзърна през вратата. Един охранител. Вероятно началникът на смяната. Вече не седеше в ъгъла като мебел. Бе станал и вперил поглед във вратата. Вероятно стиснал пистолета с две ръце. Но бе чакал прекалено дълго. В такива моменти времето минава бавно. Концентрацията му бе започнала да отслабва, а ръцете му да отслабват. И цевта на пистолета се бе наклонила надолу.

Зад него се простираше помещение, идентично с онова, което Хоган бе описал. Бял ламинат и хладен въздух. Огромен офис. С размерите на фоайето долу. Панорамни прозорци — от пода до тавана и от едната стена до другата. Компютърни маси. Модерни. Може би от миналата година или от миналата седмица. Дебели снопове жици и кутии с неясно предназначение. Въпреки това оборудването на контролния център се оказа по-скромно, отколкото Вантреска бе очаквал. Пет лаптопа, не шест. Наредени един до друг на една от масите.

Зад нея седяха двама души. Ричър веднага позна Труленко. От описанието на Аби. От снимките във вестника. Наистина дребен. Млад, но с оредяваща коса. И очила. Не е от хората, които могат да мъкнат камъни в кариера. Беше облечен с памучен панталон и тениска. Мъжът, който седеше до него, бе с около пет години по-млад. Висок и слаб, с превити рамене, вероятно от дългото време, прекарано над клавиатурата.

Труленко каза нещо на украински.

— Предупреди другия да не ни казва нищо — преведе Вантреска.

— Лошо начало — отвърна Ричър.

Бартън и Хоган издърпаха двамата по-далече от клавиатурите. Ричър отиде до прозореца и погледна към хората долу на улицата.

— Да предположим, че пишете програма — каза той. — Ето какво трябва да знаете за едната страна на уравнението. Нашата. Не сме свързани с нито една федерална агенция, не сме свързани с правосъдието. Ние сме частни лица, които имат две много конкретни изисквания. Нищо друго не ни интересува. Направете каквото искаме от вас и ще си тръгнем. Никога няма да ни видите.

Никакъв отговор.

— Какво ви подсказва, че ще се случи, вашата непогрешима компютърна логика?

Никакъв отговор.

— Правилно — продължи Ричър. — Не сме свързани с нито една федерална агенция, не сме свързани с правосъдието. Което означава, че не следваме никакви правила. Справихме се сами с цяла армия от най-коравите войници, които бяхте виждали до момента. Проникнахме в непревземаемата ви бърлога. Което означава, че сме по-корави. И по-зли. Непогрешимата ви логика ви подсказва, че ще страдате, ако не направите това, което искаме. Преди да дойдем тук, се отбихме в железарски магазин. Можем да разиграем ситуацията като партия шах. Очевидно ще започнем с хлапето. Невъзможно е да спечелите. Рано или късно ще направите това, което ви кажем. Логиката ви подсказва да изпълните желанията ни още сега. Да ни спестите главоболията.

— Аз не съм от тях — обади се Труленко.

— Но работиш за тях.

— Нямах друга възможност. Не им дължа вярност или нещо подобно. Може да се споразумеем. Трябва да направя две неща и ще ме пуснете да си тръгна. Това ли казвате?

— Но умната — предупреди го Ричър. — Знаем достатъчно. Ще разберем какво правиш. Купихме елмаз за стъкло от онази железария. Ще изрежем кръгла дупка в прозореца. И ще те пуснем от там. Като писмо в пощенска кутия.

— Кои са тези две неща?

— Първото е свързано с порнографията. С различните сайтове, които поддържате в интернет.

— Заради порнографията ли сте тук?

— Казах ти вече, имаме две много конкретни изисквания към вас — повтори Ричър. — Първото е свързано с порнографията.

— Но това е страничен бизнес, човече!

— Изтрий ги. Заличи ги. Унищожи ги. Каквато и дума да използвате.

— Всичките?

— Завинаги.

— Добре — съгласи се Труленко. — Мисля, че мога да го направя. Нещо против да попитам дали не сте тръгнали на някакъв кръстоносен поход в защита на морала?

— Коя част от случилото се дотук би определил като морална?

Труленко не отговори. Ричър пристъпи напред и застана до него. Бартън и Хоган останаха зад него. Труленко отиде до работната маса.