Ли Чайлд - Едно на милион

Задната част на мозъка на Ричър се бе впуснала в сложни изчисления, свързани с деленето на общата площ на деветнайсетия етаж на общия брой жертви във фоайето. След като тръгна от предположението, че по-важните клечки са разполагали с повече площ, а обикновените охранители — с по-малко, стигна до извода, че тук е имало сравнително малко хора. Логично. Украинците не биха спали по трима на легло или един до друг на пода. Елементарна математика.

Предната част на мозъка на Ричър го съветваше да не обръща внимание на подобни неща. Проваляли се днес, вината е само моя. Той се долепи до стената на коридора и надникна зад ъгъла. Видя нов коридор. Също толкова широк. От двете му страни имаше врати. Може би офиси. Или спални. В дъното бяха тоалетните. Или складовете. Или лабораториите, или командните центрове, кошерите, гнездата или както там ги наричаха.

Ричър продължи напред. Хоган го последва. А също Аби, Бартън и Вантреска. Първата стая отляво бе пост на охраната. Празна. Изоставена. Бюро и стол. Празни. Два монитора на бюрото, единият с етикет Фоайе , на който не се виждаше нищо освен черна боя, а другият с етикет 19-и етаж , който показваше зоната пред асансьорите. Ъгълът на камерата бе насочен надолу. Виждаха се куп мъртви тела на пода. Повече от дузина.

Нали ти казах, обади се задната част на мозъка му.

Ричър продължи напред. Първата стая вдясно също бе празна. Имаше панорамен прозорец от пода до тавана, обърнат на север. Градът се простираше в краката му. В стаята имаше четири кресла, хладилник и маса с кафе машина. Стая за охраната. Удобна. Близо до асансьорите.

Продължиха нататък. Не видяха нищо. Нито хора. Нито оборудване. Ричър нямаше представа какви компютри и машинарии да очаква. И ме подсеща за онези филми, които показват някой луд учен в лаборатория, пълна със странни апарати, през които преминават искри от енергия. Ричър свързваше термина сървър с тенисист, който сервира топката. Вантреска предположи, че цялото оборудване едва ли надхвърля половин дузина компютри. А информацията се пази на облаци . Облаци? Така се изрази Вантреска. Хоган очакваше стая с бял ламинат и хладен въздух.

Продължиха нататък.

Не видяха нищо.

— Чакайте — прошепна Ричър. — Губим си времето. Мисля, че конникът без глава е събрал всички свободни хора пред асансьорите. Оцелели са само онези, които в този момент са имали някаква работа. И сега са се скрили. За тях това е като битката на генерал Къстър при Литъл Бигхорн.

— Колко? — попита Хоган.

— Не ме интересува — отвърна Ричър. — Стига Труленко да е сред тях.

— Ако става въпроса за шест лаптопа — каза Аби, — достатъчни са двама оператори.

— Плюс охрана — уточни Ричър. — В зависимост от инструкциите на Москва колко охранители трябва да има в стаята във всеки един момент. Това променя нещата.

— От Москва щяха да изпратят цял полк, ако можеха — подхвърли Вантреска.

— Предполагам, че всичко зависи от размерите на помещението.

— Ако лаптопите са шест — каза Хоган, — то може да е с размери на килер. Може да е навсякъде. Може да е скрито зад тайна врата, която се отваря в някой килер.

— Не, Труленко би искал прозорци — възрази Аби. — Особено след като тук има такива прозорци. Обзалагам се, че се наслаждава на гледката. Обзалагам се, че обожава да стои тук и да гледа през прозореца. Така сякаш се извисява над всички онези незначителни създания, които сноват по улиците долу. Макар на практика Труленко да е неудачник и пленник. Обзалагам се, че гледката го кара да се чувства по-добре.

— Чакайте — каза отново Ричър и погледна Бартън. — Ти спомена, че на четвъртия етаж си успял да обиколиш целия периметър на централното ядро. Но не и на петия. Заради по-големите офиси отзад. А в тях четвъртата стена на ядрото би се превърнала в стена в самите помещения.

— Да — отвърна Бартън.

— Добре е да имаш подобна стена, нали? — попита Ричър. — Тя осигурява най-близък достъп до шахтите с кабелите, разположени до асансьорите. — Погледна Вантреска и продължи: — Навремето, ако трябваше да прокараш телефонни кабели, колко дълги щеше да ги направиш?

— Максимално къси — отговори Вантреска.

— Защо?

— Кабелите са уязвими.

Ричър кимна.

— Особено в механично отношение — каза той. — А стената е разположена в непосредствена близост до електричеството, водата и генератора, който да се включи в случай на необходимост. Предполагам, че украинците са търсели подобна стена. — Ричър произнесе онази дума, която означаваше кошер, гнездо или дупка за нещо, което бръмчи, лети или рови. — Издигнали са я от задната част на асансьорната шахта чак до прозорците отпред. Защото шефовете са искали стена, а Труленко е искал гледка. Какво друго им е оставало да направят?