Ли Чайлд - Едно на милион

— Като са започнали с клетката около асансьорите — отбеляза Ричър.

— Със сигурност — потвърди Вантреска. — Оказа се по-лесно, отколкото предполагахме. Защото сградата е висока, но не и широка. Има само едно централно ядро, една железобетонна шахта с пет структурни отвора на всеки етаж и всички те са наредени в една линия. Една клетка би контролирала всичките. Няма нужда да заваряват някоя врата. Могат да направят клетката широка два и висока два и половина метра, като започнат от първата аварийна врата, минат по цялата дължина на асансьорите и стигнат до втората аварийна врата. Откъдето и да дойдеш — от асансьорите или стълбите, — ще попаднеш в клетката. Тя играе ролята на рецепция с правоъгълна форма. Там ще трябва да изчакаш, докато въоръжена охрана провери самоличността ти и те претърси за оръжие. След което други въоръжени хора ще ти отворят клетката. Механизмът вероятно е електронен. Нищо чудно да са монтирали две врати като в затвор.

— Подове и тавани?

— Железобетонни плочи. Без големи отвори в тях. Всички по-широки тръби минават през ядрото с асансьорните шахти.

— Хубаво — каза Ричър.

— Какво му е хубавото?

— Предпазливи, рационални, подхождат научно… Точно това, което обяснявах на Аби.

— Плюс параноични. Обзалагам се, че са оборудвали по същия начин осемнайсетия и двайсетия етаж. Което прави буферната зона непревземаема.

Ричър кимна.

— Красота — каза той. — Невъзможно е да се влезе.

— Как ще го направим?

— Когато се изправим пред затруднение, отиваме на пазар.

— Къде?

— В някоя железария.

Най-близкият подобен магазин бе част от голяма национална верига, а щандовете му бяха изпъстрени с реклами, които призоваваха клиентите да купят едно или друго сами и да го сглобят сами, и то още днес. Москва би одобрила подобен подход. Магазинът бе достатъчно голям, за да предложи онова, от което се нуждаеха Ричър и останалите, но не чак толкова голям, че да им предложи избор. Което само ускори процеса. Нож за линолеум си е нож за линолеум. Универсалният трион си е универсален трион. И така нататък. Всеки взе по една чанта за инструменти. Върху тях бе изписано името на магазина, но видът им бе професионален. За всичко плати Гезим Ходжа, който продължаваше да лежи в болница. Или по-точно, безформеният му портфейл.

Прибраха всичко в чантите и ги метнаха през рамо. Тръгнаха по обратния път, но без да се отбиват в кафенето. Подминаха го и продължиха напред, към входа на високия бизнес център.

Както бе съобщил Бартън, предната стена на фоайето се оказа стъклена. Което означаваше, че охраната вътре ще ги забележи отдалече. Поне от десетина метра. Което пък при скоростта, с която се движеха в момента, означаваше няколко секунди. Които, надяваше се Ричър, ще изминат в объркване. В липса на ясно и категорично решение. Група от пет души автоматично попадаше в категорията „заподозрени“. Но тези петимата може би не бяха такива. Все пак носеха инструменти. Единият беше жена. Е, това едва ли бе необичайно. Нали така? Тук беше Америка. Друг обаче приличаше на онзи тип от Киев. Грегъри бе разпратил снимката му, преди да си изключи телефона. Възможно ли бе да е водопроводчик? Всичко това бе достатъчно да забави реакцията им с няколко фатални секунди, защото, преди охранителите да решат какво да правят, входната врата се завъртя бързо и от нея излязоха първо Ричър, после Хоган, Вантреска, Бартън и накрая Аби. И всичките извадиха пистолети от чантите си с инструменти. Петимата се разпръснаха ветрилообразно. Хоган и Вантреска спринтираха право напред, Аби ги последва, а Ричър и Бартън се заеха с двамата до вратата, опряха пистолети под брадичките им и ги блъснаха назад. Хоган, Вантреска и Аби прескочиха турникетите. Двамата мъже се хвърлиха върху другите двама охранители в костюми и ги събориха на земята. Аби застана пред контролното табло на асансьорите.

Приготви се да изпълни своята задача. Застина неподвижно за секунда. Закриваше с гръб светлината откъм улицата. Дребничка, слаба и стройна, облечена изцяло в черно, с пистолет в ръка. Идеално изпълнение. Образ от кошмар.

Аби се приведе напред и напръска малкия стъклен панел с боя. Бяха купили спрей с черна боя от железарския магазин. В този момент Бартън правеше същото — пръскаше стъклената стена, но с бяла боя и така създаваше впечатлението, че сградата е празна и се отдава под наем. Ричър и Вантреска държаха под прицел четиримата мъже в костюми. Събраха ги на едно място и Хоган се накани да завърже ръцете им със свински опашки, купени от железарския магазин.