Ли Чайлд - Едно на милион

Охранителят на рецепцията се оглеждаше неспокойно.

— За тях ли работиш? — извика му Ричър.

— Не, сър — отвърна мъжът. — Нямам нищо общо с тях.

— Но въпреки това работиш като охранител. Имаш служебни задължения. Най-малкото към собственика на сградата. Нищо чудно да си положил клетва. Ако те пуснем, ще се почувстваш задължен да позвъниш на ченгетата. Защото ми приличаш на човек, който държи на принципите си. Затова ще вържем и теб. Може дори да ти сложим качулка на главата. Ще те оставим на пода зад рецепцията. А после можеш да отречеш всичко. Устройва ли те?

— Като че ли така е най-добре — съгласи се охранителят.

— Първо заключи вратата.

Мъжът стана от мястото си.

И тогава целият план отиде по дяволите. Тогава всичко, което до момента се бе развивало идеално, се преобърна с главата надолу. Макар че впоследствие, когато Ричър подлагаше случилото се на честен и обективен анализ, неизменно стигаше до извода, че тъкмо в този момент планът е заработил както трябва. Тайничко се бе надявал нещата да се развият именно по този начин. Нали затова бяха купили трионите?

Нещо напълно неочаквано… откачено.

Хоган се наведе да стегне със свинска опашка глезените на първия охранител. Човекът или се паникьоса, или изпадна в крайно отчаяние, или и двете. А може би се надяваше да постави началото на някаква съпротива. Каквато и да бе причината, той изведнъж се хвърли напред с лудешки блясък в очите и необуздана енергия в крайниците. Така сам се натресе на пистолета на Вантреска.

Който постъпи както трябва. Забеляза с периферното си зрение, че Хоган полита назад, всъщност претърколи се през глава като добър морски пехотинец, за да избегне първо ритника на охранителя, а после и евентуалния приятелски огън. Видя, че зад него няма никой. С други думи, нямаше опасност куршумът да прониже тялото на охранителя и да засегне друг човек. Стените бяха бетонни. С други думи, нямаше опасност куршумът да премине през тях. Дори нямаше да вдигне много шум предвид близостта на изстрела. Гърдите на охранителя щяха да изиграят ролята на огромен заглушител.

Вантреска натисна спусъка.

Това сложи край на всяка мисъл за неподчинение и съпротива. Останалите трима в костюми не помръднаха от местата си.

Мъжът на рецепцията възкликна:

— По дяволите!

— Ще се заемем с теб след минута — каза му Ричър. — Първо заключи вратата.

На деветнайсетия етаж някой забеляза, че екранът, който следи фоайето долу, изведнъж е потъмнял. Никой нямаше представа откога са останали без сигнал. Отначало решиха, че става въпрос за технически проблем. Но после стана ясно, че екранът не е равномерно черен. Явно причината бе друга. Затова върнаха записа назад и видяха млада жена да пръска обектива със спрей. След като преди това размахва пистолет. След като се втурва през въртящата се врата в компанията на още четирима. Всичките облечени различно, всичките преметнали еднакви чанти през рамо. Екип за черни операции, ръководен от жена. Това беше Америка.

Разбира се, първата им работа бе да звъннат долу във фоайето. За всеки случай. На четири отделни телефона. Никой не вдигна. От това се страхуваха, но това очакваха. От два часа не успяваха да се свържат с никого. Набраха номера дори на портиера зад рецепцията. Те имаха номера. На стационарния телефон на онова глупаво бюро.

Никакъв отговор.

Бяха напълно изолирани. И не разполагаха с никаква информация. Дори от фоайето долу. Нямаха представа какво се случва. Бяха отрязани от света. Нямаше нищо и по новините. Нито по клюкарските сайтове.

Опитаха се отново да се свържат с всички телефони, с които разполагаха. Никакъв отговор.

Тогава чуха асансьора да тръгва нагоре. Средният асансьор.

Пристигането на кабината бе съпроводено от съскане на въздух в шахтата. Вратите се отвориха плавно и гладко.

Върху срещуположната стена на кабината някой бе написал със спрей украинската дума за загубеняк. А под буквите на кирилица лежеше един от техните колеги от фоайето. С черен костюм и черна вратовръзка, с разперени встрани ръце и крака. И с огнестрелна рана в гърдите.

Главата му бе отрязана. Главата му бе поставена между краката му.

Вратите се затвориха плавно и гладко. Асансьорът се спусна надолу.

Бяха напълно изолирани. Нямаха връзка с никого. Всички, които не работеха върху конкретна задача в момента, се събраха във фоайето, пред асансьорите. Извън клетката. Но близо до контролния пулт. Заеха позиции така, сякаш залагаха откъде ще се появи противникът. Някои застанаха срещу средния асансьор. Сякаш очакваха да се върне със зловещия си товар. Други избраха първия асансьор. Или третия. Застанаха и до аварийните стълби. Започнаха да обсъждат всевъзможни теории.