Ли Чайлд - Едно на милион

— Бил е зад бюрото и тя е паднала върху него. Предполагам, че е счупила врата му.

— Аз я бутнах върху него.

— Това е подробност.

Ричър се замисли за миг, после каза:

— Извадил е късмет.

Кимна към Данило и каза на Хоган:

— Арестувай този човек. Дръж го под око и гледай да не пострада. Двамата с него трябва да проведем важен разговор.

— Че за какво?

— Така се изразяваме в армията, преди да пребием някого до смърт.

— Ясно.

От този момент нататък събитията се развиха по начин, който впоследствие Ричър определи като неизбежен, дори предопределен по най-различни причини — културни особености, натиск от околните, сляпо подчинение, безнадеждна липса на алтернатива… Трудно можеше да прецени какви точно са причините. Но това му помогна да си обясни донякъде купчината тела в онзи коридор в задната част на дъскорезницата. Украинците прииждаха на талази. Пръв се появи едър мъж, който бързо осъзна какво става и посегна за оръжието си. Ричър го остави да извади пистолета си. Остави го да демонстрира намерението си кристално ясно. После го простреля в гърдите. Само веднъж. Появи се втори тип, напомпан със същото самочувствие. Сигурно си мислеше нещо от рода на: Аз ще се справя по-добре. Е, не се получи. Той положи началото на купчината пред офиса на Грегъри. Но това не спря останалите. Те продължиха да напират. Един след друг, един след друг. Ще попаднем в същата ситуация, но обърната на сто и осемдесет градуса. Хоган се бе оказал напълно прав. Първи пристигнаха най-високопоставените в организацията, после по-умните силоваци, заели позиции в другите офиси в сградата, и накрая глупавите биячи, заели позиции на улицата. Всички те се оказаха неумолимо привлечени от офиса на Грегъри и съответно невъзвратимо обречени. Отначало Ричър се опита да си обясни тази саможертва със средновековни понятия и принципи, но после се върна много по-назад във времето, сто хиляди поколения назад, когато отделянето от племето е изпълвало първобитния човек с неописуем ужас.

Притегателната сила на множеството бе опазила живи хората тогава. Но не и сега. В един момент настъпи тишина. Не се чуваха нови стъпки. Ричър изчака цяла минута. За всеки случай. Изстрелите бяха заглъхнали, за да направят място на гневна зловеща тишина.

Той се обърна с лице към Данило.

Данило бе дребен мъж според стандартите на Ричър. Висок около метър и седемдесет и пет, по-скоро слаб и жилав, отколкото пълен. Хоган бе свалил сакото му и бе изпразнил кобура му. В резултат на това украинецът изглеждаше гол и уязвим. Примирен с поражението. Хоган го бе накарал да застане до бюрото във вътрешния офис. Бюрото изглеждаше масивно, изработено от дърво с цвят на карамел. Падналата библиотека бе опряла в него. Сигурно тежеше цял тон. Из цялото помещение се бяха разпилели книги и вещи. Ричър видя Грегъри на пода. Тялото му бе извито под формата на буквата Z. Като се изключи това, босът на украинците изглеждаше добре. В отлично здраве. Висок, едър, солиден. Но мъртъв. Жалко.

Ричър пъхна левия си показалец под възела на вратовръзката на Данило, изви го като кука и го отведе на по-широко място. Завъртя го към себе си и коригира стойката му. Раменете назад, брадичката нагоре.

После отстъпи една крачка.

— Разкажи ми за онези порносайтове в интернет — каза Ричър.

— За кое? — попита Данило.

Ричър го зашлеви. С открита длан, но много силно. Ударът му вдигна Данило във въздуха. Тялото му направи половин салто и се свлече на земята там, където стената и подът се срещаха.

— Ставай — нареди му Ричър.

Данило се изправи бавно и неуверено. Първо изпъна ръце на земята, после застана на колене и опря длани в стената.

— Опитай пак — каза Ричър.

— Това е страничен бизнес — започна Данило.

— Къде се намира?

Данило се поколеба.

Ричър го удари отново. С другата ръка. Отново с открита длан. По-силно от предишния път. Данило падна отново и удари главата си в другата стена.

— Ставай — повтори Ричър.

Данило се изправи. Бавно и неуверено, плъзгайки длани по стената.

— Къде се намира? — повтори Ричър.

— Никъде — отвърна Данило. — И навсякъде. Това е интернет. Безброй сървъри във всяка точка на планетата.

— Откъде се контролира?

Данило наблюдаваше дясната ръка на Ричър. Беше се досетил каква ще бъде последователността на ударите. Не беше трудно. Дясно, ляво, дясно, ляво… Не му се искаше да отговаря, но щеше да му се наложи.