Ли Чайлд - Едно на милион

Тримата напредваха бавно. Завоите не им позволяваха да определят с точност изминатото разстояние. Ричър си спомни, че карето, очертано от четирите улици, е доста голямо спрямо стандартите на старата част на града. То имаше формата на квадрат с дължина на страните от порядъка на сто и двайсет метра. Таксиметровата компания, заседателната зала и офисите зад нея едва ли навлизаха на повече от трийсет метра в карето, най-много четирийсет и пет, ако бяха по-просторни. Което означаваше, че Ричър и останалите трябва да изминат осемдесет метра. Но по права линия. А на практика — сто и петдесет, сто и шейсет метра заради всички чупки и завои. Разстояние, което би трябвало да отнеме шест минути, изчисли Ричър, при това бавно и предпазливо темпо.

Отне им точно пет минути и половина. След последния завой дойде и краят на коридора, озарен от мобилния телефон на Аби. Стената в дъното бе от масивна стомана. От единия край до другия. От пода до тавана. Монтирана в стоманена рамка с размерите на онзи панел в магазина. Приличаше на врата в подводница. Масивните панти бяха заварени за рамката. Вляво имаше дебело резе. Което в момента бе свалено. Грегъри щеше да бутне вратата, да влезе вътре, да затвори след себе си и да сложи резето. Без преследвачи. Без ключове. Бързо и лесно. На стената, близо до резето, наистина имаше фенер.

Ричър, Аби и Хоган се върнаха два завоя назад и зашепнаха толкова тихо, че едва се чуваха.

— Най-важният въпрос — каза Ричър — е дали пантите ще изскърцат. Направят ли го, трябва да действаме бързо. Не го ли направят, ще действаме бавно. Готови ли сте?

Рязко кимване от Хоган. Решително кимване от Аби.

Върнаха се по обратния път. Два завоя. Озоваха се пред стоманената врата. Аби поднесе телефона си към пантите. Изглеждаха доста качествена изработка. Кована стомана. Гладка повърхност. Но без следа от масло или грес. С други думи, непредсказуеми. Вратата нямаше дръжка. Само две дебели планки, които да държат резето. Ричър прокара пръст по една от тях. Разигра наум онова, което трябваше да направи. Бързо или бавно. Вратата щеше да бъде замаскирана по някакъв начин от другата страна. Но с нищо необичайно. Нищо, което да изисква намесата на работници. Нищо, което да промени стаята. Нищо, което Данило да забележи след завръщането си. Вероятно с мебел, която и преди е била там. Висока колкото Аби. Например библиотека. Ричър щеше да отвори металната врата и да отмести библиотеката. Бързо или бавно.

Оказа се бързо. Ричър побутна вратата и пантите заскърцаха пронизително още след първите един-два сантиметра. Затова той натисна рязко и бледата светлина от телефона на Аби му разкри задната част на тежка дървена мебел. Ричър блъсна здраво и тя падна. Оказа се доста нестабилна. Несъмнено библиотека. Ричър се покатери върху нея и влезе в стаята.

Грегъри седеше на зеленото кожено кресло зад бюрото си и размишляваше върху важни дела. Изведнъж чу пантите да проскърцват зад гърба му. Извърна се, за да види какво става, в мига, в който библиотеката падна върху него. А тя бе изработена от балтийски дъб, не от талашит. С други думи, масивна мебел. На всичкото отгоре отрупана с книги, сувенири, фотографии в рамка. Първо, ръбът на един рафт счупи рамото му и второ, милисекунда по-късно друг рафт разцепи черепа му. Накрая библиотеката се стовари върху Грегъри с цялата си тежест, събори креслото му, притисна главата му в ръба на бюрото му и запрати останалата част от него на пода. В резултат на това вратът му се изви под абсурден ъгъл и изпращя като съчка. Грегъри умря мигновено. Изобщо не усети допълнителната тежест върху тялото си, когато Ричър стъпи върху библиотеката.

Ричър видя пред себе си задната част на библиотеката, наклонена като рампа. Беше опряла в бюрото. Покатери се върху нея и видя отворена двойна врата, зад която се намираше външният офис. Мъжът в него тъкмо се надигаше зад бюрото си. На лицето му бе изписана искрена изненада, неописуем шок. Данило, предположи Ричър. Вратата на външния офис водеше към коридора отвъд него. Тя също бе отворена. От там долитаха звуци като чегъртане на столове по линолеум и тропот на крака. Пронизителното скърцане и оглушителният трясък бяха привлекли вниманието на всички.

Ричър държеше по един глок във всяка ръка. Десният бе насочен към Данило, левият към вратата. Хоган пристигна след него. Последна се появи Аби.

— Грегъри е мъртъв под библиотеката — каза тя.

— Как? — попита Ричър.