Ли Чайлд - Едно на милион

— В най-лошия случай — каза той — ще попаднем в същата ситуация, но обърната на сто и осемдесет градуса. Хора по тротоарите на другата улица, които да наблюдават задния изход, и още хора вътре, в тесните коридори. Има си специален термин за това.

— Симетричност — каза Ричър.

— Именно.

— Такава е човешката природа — каза Аби. — Хората правят твърде много глупости, но понякога решават да постъпят както трябва.

— Какво означава това? — попита Хоган.

— Аварийният изход би поставил Грегъри в неизгодно положение — каза тя. — Би издал страха му. В най-добрия случай би показал, че не вярва на собствената си охрана или на армията от верни войници, която го е оградила. А той не може да допусне подобно нещо. Това е Грегъри. Той не може да проявява слабости. Неговата собствена организация не търпи слабости.

— И?

— Аварийният изход е таен. Никой не го охранява, защото никой не подозира за съществуването му.

— Дори Данило?

— Особено Данило — обади се Ричър. — Той е най-голямата заплаха. Това е организирано зад гърба на Данило. Обзалагам се, че ако се върнем назад във времето, ще открием период от две седмици, в който Данило е бил изпратен някъде далече от тук. И тъкмо преди да се върне, двама строителни работници са претърпели трагична злополука.

— Следователно никой освен Грегъри не знае къде се намира въпросният таен тунел.

— Точно така.

— Но това включва и нас. Ние също нямаме представа къде да го търсим.

— В някое мазе, което е свързано с друго мазе.

— Това ли е планът ти?

— Анализирай ситуацията от гледната точка на Грегъри. Той не се е издигнал до тук, поемайки рискове. Атакува ли някой офисите му, той трябва светкавично да изчезне. И тъй като ще попадне в силно стресова ситуация, не може да си позволи объркване или суетене. Пътят му за бягство трябва да е обозначен съвсем ясно. Със стрелки по стените или дори с аварийно осветление като в салона на самолет. Трябва само да открием вратата, която излиза на уличката в другия край на тунела. Ще влезем оттам и ще проследим стрелките по обратния път. Може да се озовем в кабинета му през някоя стара маслена картина на стената.

— И пак ще се изправим срещу многоброен противник. Ще се смени само последователността. Те ще нахлуят през вратата на офиса.

— Да се надяваме.

— Не виждам какво печелим.

— Две неща — обясни Ричър. — Няма да има противник зад гърба ни и ще елиминираме врага от висшите чинове към нисшите, а не от нисшите към висшите. Така е далеч по-ефективно.

— Чакай малко — възрази Хоган, — на улицата също има хора. Нали говорим за симетричност. По ъглите на задната улица също ще има постове. Няма да влезем лесно.

— Ако исках да ми е лесно, щях да стана морски пехотинец.

Напуснаха заложната къща така, както бяха проникнали в нея — през задния коридор, през задната врата и по задната уличка. Забързаха към колата, отначало предпазливо, но после ускориха крачка. Колата ги очакваше на мястото, на което я бяха оставили. Не завариха квитанция за глоба на предното стъкло. Дори пътните полицаи бяха отишли източно от Сентър Стрийт. Аби седна зад волана. Тя познаваше квартала най-добре. Описа широк кръг, който я отведе далече от таксиметровата компания. Спря две преки зад нея, на тиха уличка зад семеен магазин, в който продаваха маркучи за перални машини. Аби остави двигателя да работи. Хоган излезе, а тя се плъзна на дясната седалка. Хоган заобиколи отпред и зае мястото ѝ зад волана. Ричър остана отзад.

— Готови ли сте? — попита той.

Последва рязко кимване от Хоган. И решително кимване от Аби.

— Да действаме тогава — каза Ричър.

Хоган продължи до следващата пряка и зави наляво. На отсрещния ъгъл стояха двама души. Черни костюми, бели ризи. На далечния ляв ъгъл спрямо предишната позиция на Ричър и на близкия десен ъгъл спрямо сегашната му позиция. Симетричност. Стояха с гръб към сградите, които охраняваха, вперили поглед пред себе си като добри войници на пост.

Двамата видяха да приближава един от собствените им автомобили. Черен линкълн. Не успяха да видят хората на предната седалка. А задните прозорци бяха тонирани. Колата зави наляво точно пред тях. Навлезе в пряката. Отдясно се намираше агенция за недвижими имоти, собственост на Грегъри, отляво — друга агенция за недвижими имоти. На следващия ъгъл стояха още двама души. Преди на далечния десен ъгъл, а сега на близкия ляв ъгъл.

Колата намали и спря до бордюра. Задният прозорец се смъкна, през него се подаде ръка и повика охранителите. Мъжете на ъгъла тръгнаха към линкълна. Чист рефлекс. После обаче се сепнаха. Замислиха се. Но не промениха решението си. Защо да го правят? Колата бе от техните. Освен това бяха в състояние на повишена готовност, а това предполагаше куп спешни задачи, които не търпят отлагане. Затова те забързаха към линкълна.