Ли Чайлд - Едно на милион

— Да действаме тогава.

— Готови ли сте?

Рязко кимване от Хоган. Решително кимване от Аби.

Ричър извади дебитната си карта. Най-лесният начин да отвориш врата с обикновена брава. Пъхна я в процепа, изви я леко и я опря в езичето на бравата. Натисна самата врата към пантите и тази комбинация от внезапен натиск в различни посоки подсказа на елементарния механизъм за заключване, че ключът се е превъртял в ключалката. Езичето изщрака послушно.

Ричър отвори вратата и влезе вътре.

Магазинът бе реновиран, но помещенията му никога не бяха давани под наем. Вътре още миришеше на прясна боя и мазилка. Хартиите, налепени по витрината, създаваха мека светлина. Стените му образуваха празно бяло пространство. Огромен гол куб. Без никакво обзавеждане. Ричър нямаше представа от търговия, но доколкото знаеше, търговецът, който взема магазин под наем, сам трябва да си донесе всичко необходимо. Щандове, рафтове, касов апарат.

В задната стена имаше врата от масивно дърво, боядисана в бяло, с голяма месингова дръжка. Не беше тайна врата. Зад нея имаше къс коридор. Тоалетна вляво, офис вдясно. В края на коридора отново имаше врата. От масивно дърво, боядисана в бяло, с голяма месингова дръжка. Не беше тайна врата. Зад нея имаше помещение, широко колкото магазина и дълго над шест метра. Лявата му половина явно бе предназначена за склад. Дясната бе заета от всякакъв вид машини — котел за отопление с нагнетен въздух, бойлер, климатик. Котелът и климатикът използваха едни и същи тръби, нови и лъскави. От бетонния под излизаха още тръби за вода и газ. Отделно имаше интегрирана ОВК система за отопление, вентилация и климатизация, монтирана до стената в дъното. Ричър бе виждал подобна в хотелите. Висока, тясна, побрала всички функции в едно. Електрическите ѝ панели бяха отворени.

Нямаше повече врати.

Аби не каза нищо.

Ричър се огледа. Всичко беше както трябва. Прав коридор, който води към магазина и от там на улицата. Бърз и лесен достъп. Невъзпрепятстван. Добре. Много добре. Само че… нямаше врати.

— Грегъри е параноик — обади се Хоган. — Макар никога да не е отдавал помещението под наем, пак се е страхувал, че някой може да се отбие от време на време. Инспектори от общината, санитарни власти, водопроводчици, пристигнали за спешен ремонт. Не би искал някой от тях да види вратата и да се запита накъде води. Защото такъв човек би искал да провери какво има зад нея. Най-малкото, от професионално любопитство. Следователно вратата е замаскирана по някакъв начин. Може дори да не е врата. А парче гипсокартон, което не е закрепено както трябва.

Хоган почука по стената. Звукът не се промени. Навсякъде бе един и същ — нещо средно между кух и плътен.

— Чакайте малко — възкликна Ричър. — Тук има котле за отопление и климатична инсталация, които използват една и съща мрежа от тръби. Вероятно се управляват от някакъв сложен термостат в стената. Нещо чисто ново, лъскаво.

— Е, и? — попита Хоган.

— Защото тогава на онази стена има отделна ОВК инсталация? Ако са искали повече въздух или топлина тук, отзад, трябвало е сложат още две вентилационни решетки на тавана. Щеше да им излезе почти без пари.

Тримата се събраха пред ОВК инсталацията. Огледаха я внимателно като скулптура в художествена галерия. Беше висока колкото Аби. Долните две трети бяха заети от обикновен метален панел, закрепен с винтове. Имаше и два въртящи се ключа — един за топло/студено, друг за температурата, илюстрирана със синьо-червен полукръг. Над тях се намираше решетка, от която би трябвало да излиза въздух, топъл или студен в зависимост от положението на превключвателите.

Ричър пъхна пръсти в отворите на решетката и дръпна.

Целият преден панел излезе без никакво усилие. Беше закрепен с магнити и просто издрънча на пода. Зад него се откри дълъг прав коридор, потънал в непрогледен мрак.

По стените нямаше стрелки. Нито пък аварийно осветление като в салона на самолет. Аби извади телефона си и с негова помощ освети коридора пред тях. Той бе широк около метър. Личеше си, че е построен неотдавна, тъй като миришеше по същия начин, както и празният магазин. На боя и мазилка. Отначало вървеше направо, завиваше под прав ъгъл надясно, а после правеше още една чупка, но наляво. Сякаш заобикаляше други сгради или помещения. Ричър си представи Грегъри да проектира коридора, надвесен над строителните планове — тук трябва малко да се разшири, там да се постави фалшива стена и прочие. Резултатът бе нещо като лабиринт, но нов, модерен, логически последователен. Човек не можеше да се спъне, да падне, да се изгуби. Ричър предположи, че на стената близо до входа ще има фенерче. Представи си и как Грегъри го грабва, тича от ъгъл до ъгъл, изскача през металния панел в стената и прекосява празния магазин.