Ли Чайлд - Едно на милион

— Добре — повтори Ричър.

— Преди два месеца обаче онези изведнъж започнаха да си вършат работата несравнимо по-добре. Случи се буквално за една нощ. Изведнъж започнаха да правят много качествени, много оригинални неща. Нашите техничари решиха, че в операцията се е включил голям талант. Не можем да го наречем по друг начин. Вероятно консултант от Москва. Затова отидох да проверя. Постъпих много наивно. Сигурно съм очаквала да срещна на улицата някой объркан руснак, който се е изгубил и пита за посоката.

— Били сте готова да публикувате историята?

— Но не го направих.

— Къде бихте потърсили центъра на подобна операция?

— Нямах представа. Това бе следващата ми стъпка, но така и не стигнах до нея.

— Добре, благодаря ви — каза Ричър.

— Това достатъчно ли е?

— Човек, който заслужава доверие. Сведения, които заслужават проверка. Всичко е наред.

— Благодаря ви отново… за първата част на разговора ни. Чувствам се много по-добре.

— Чувството е страхотно, нали? — отвърна Ричър. — Вие сте жива, а те — не.

След края на ангажимента им Бартън и Хоган излязоха на улицата, плувнали в пот, нарамили инструменти и оборудване. Вантреска им помагаше. Той прочете новото съобщение. Снимката на зелен фон.

— Това е абсурдно! — възкликна детективът.

— Онзи тип ме изненада — оправда се Ричър.

— Нямам предвид снимката. Съобщението е изпратено лично от Грегъри. Той смята, че ти си част от авангарда на атака, предприета от определени сили. Не бива да се изключва възможността да си агент на правителството в Киев. Трябва да бъдеш заловен на всяка цена. И отведен при него жив.

— Което е за предпочитане пред алтернативата, предполагам.

— Портиерът каза ли ти нещо?

— И още как — отвърна Ричър. — Но журналистката ми каза още повече.

— Разговаряла е с теб?

— Става въпрос за фалшивите новини в интернет. Според Бъкли зад всичко стои Русия. Операцията се провежда от американска територия. Вече не сме в състояние да ѝ противодействаме. Тя смята, че от Москва са наели украинците като подизпълнители. Преди около два месеца качеството на работата им се повишило рязко. Според колегите ѝ украинците вероятно са довели нов „талант“, както се изрази тя. Не открили друго обяснение.

— Труленко изчезна преди около два месеца.

— Именно — отвърна Ричър. — А той е компютърен гений. Вероятно той отговаря за изпълнението на договора. Руското правителство плаща на Грегъри, а Грегъри плаща на Труленко. След като си удържи тлъста комисиона за посредничеството. Сигурно смята, че е ударил джакпота. Според журналистката договорът вероятно е на стойност десетки милиони долари.

— Какво ти каза портиерът?

— Става въпрос за секретна операция, която се провежда извън централния офис. Портиерът няма представа къде или в какви мащаби. Няма представа нито колко души работят там, нито кои са.

— И твърдиш, че това ти дава някаква информация?

— Замислим ли се какво всъщност им трябва, ще се доближим до истината. Помещения, охрана, надеждно захранване, високоскоростен интернет. Мястото трябва да е достатъчно изолирано, но едновременно с това комуникативно.

— Може да е всяко мазе в града. Може да го окабелят сами и да сложат няколко походни легла.

— Трябва им нещо повече от походни легла — възрази Ричър. — Това е годишен договор. Който може да бъде подновен. Нищо чудно проектът да е дългосрочен.

— Добре тогава, ще им трябват не само оптични кабели, но и боя, гипс, килими на пода, удобни легла…

— Да се захващаме с търсенето — каза Аби.

— Но преди това трябва да свършим нещо друго — отвърна Ричър. — Онази тъпа снимка ме подсети нещо. Искам да отида на гости на един господин. Вече минава дванайсет. Обзалагам се, че е събрал достатъчно вноски по заеми. А семейство Шевик се нуждаят от парите именно днес. Все още не ни стигат хиляда долара.

Този път шофираше Аби. Ричър усещаше тежестта отзад. Задното окачване скърцаше. В багажника имаше близо триста килограма. Вероятно конструкторите на линкълна не го бяха проектирали за подобна тежест.

Спряха на известно разстояние от бара в една пряка. Дали ситуация В включваше разполагането на усилена охрана? Ричър предполагаше, че това едва ли е възможно навсякъде. Украинците просто не разполагаха с достатъчно хора. И щяха да концентрират усилията си само върху най-важните обекти. Най-ценните мишени. Тук включваше ли се лихварският бизнес? Ричър не бе сигурен. Излезе от колата, отиде до ъгъла и надзърна. Предпазливо. Едва-едва.