Ли Чайлд - Едно на милион

Улицата бе пуста. Пред бара нямаше паркирани автомобили. Не се виждаха и мъже в костюми, подпрели се на стените.

Ричър се върна в колата. Аби потегли, излезе на улицата с бара, а после сви в пряката зад него. Кварталът беше стар, построен по времето, когато Александър Греъм Бел е изобретил телефона и всичко ново, появило се след това, приличаше на придатък. Навсякъде имаше килнали се на една страна улични стълбове с дебели провиснали снопове жици и кабели. По стените бяха монтирани водомери, електромери и газомери. Кофите за боклук бяха препълнени.

Зад бара завариха паркиран черен линкълн. Празен. Несъмнено колата, с която бе дошъл мъжът с бледото лице. И която го очакваше, за да го отведе у дома след края на работния ден. Аби спря зад линкълна.

— Мога ли да помогна с нещо? — попита тя.

— Искаш ли? — отвърна с въпрос Ричър.

— Да.

— Тогава мини отпред. Влез като обикновен клиент. Спри за секунда. Нещастникът седи в дъното вдясно. Тръгни към задната стена.

— Защо?

— Искам да му отвлечеш вниманието. Няма да свали поглед от теб. От една страна, защото си нов клиент, но най-вече защото си най-прекрасното нещо, което ще види за целия ден. Може би за целия си живот. Не обръщай внимание на бармана, каквото и да каже. Той е задник.

— Ясно — отвърна Аби.

— Искаш ли пистолет?

— Ще ми трябва ли?

— Няма да навреди.

— Добре — съгласи се тя.

Ричър ѝ даде хеклера, който бе взел от портиера в бара. Пистолетът изглеждаше толкова малък в ръката му и толкова огромен в нейната. Тя го претегли на длан и го пъхна в джоба си. Тръгна по уличката. Ричър откри задната врата на бара. Беше стоманена, стара и очукана от ръчните колички, с които пренасяха кеговете с бира. Той натисна дръжката. Беше отключено. Вероятно в отговор на някоя общинска разпоредба. Все пак задната врата служеше и като противопожарен изход.

Ричър се промъкна вътре. Озова се в далечния край на къс коридор. Вляво и вдясно имаше тоалетни. Следваше служебно помещение. Офис или склад. Или и двете. След това коридорът свършваше. Появи се самият бар, но сега Ричър го виждаше от другата страна. Барплотът бе в близкия десен ъгъл. Всичко останало бе същото както преди. Светлината бе все така оскъдна, а въздухът миришеше все така на разлята бира и дезинфектант. Този път имаше петима клиенти, всеки седнал сам на отделна маса, стиснал чашата в ръка с унило изражение. Зад бара стоеше същият дебелак, чиято брада вече сигурно бе на шест дни, но кърпата, преметната през рамото му, бе чисто нова.

Мъжът с бледото лице седеше на същата маса в дъното, но вляво от Ричър. Кожата му бе толкова бяла, че сякаш флуоресцираше в сумрака. Косата му блестеше. Имаше дебели бели китки, масивни бели ръце и голям черен бележник. Същият черен костюм, същата бяла риза, същата черна копринена вратовръзка. Същата татуировка.

Аби прекрачи прага. Застина за миг и вратата се затвори зад гърба ѝ. Изигра ролята си блестящо. Всички погледи бяха вперени в нея. Слабата светлина от неоновите реклами на витрината я озаряваше в контражур. Дребничка, слаба, облечена изцяло в черно. Къса черна коса, жизнерадостни черни очи. Свенлива, но очарователна усмивка. Непозната, отбила се за едно питие с надеждата да бъде посрещната с „добре дошла“.

Не се получи. И петимата клиенти извърнаха погледи. Но не и барманът. Нито пък украинецът с бледото лице. Аби тръгна към бара и те проследиха всяка нейна крачка.

Ричър пристъпи напред. Намираше се на почти два метра зад украинеца и на други два метра встрани от него. Несъмнено попадаше в обхвата на периферното му зрение, но се надяваше вниманието му да е насочено изцяло към Аби. Тя продължи към бара и Ричър направи още една крачка напред.

Барманът извика:

— Хей!

Ричър попадаше в обхвата и на неговото периферно зрение. Два метра зад него, два метра встрани. В следващия миг се случиха няколко неща едновременно. Като в сложна балетна хореография. Или като тройна комбинация в бейзбола. Украинецът погледна назад и понечи да се изправи, Ричър пристъпи напред към бара, сграбчи с две ръце дебелата глава на бармана, блъсна я рязко назад, след което я дръпна също толкова рязко надолу и я заби в махагоновия плот. Почти като баскетболна забивка. Ричър използва инерцията, за да отскочи към украинеца. Направи една крачка, втора и му нанесе страховит десен прав с цялата си сила. Юмрукът му се стовари в лицето на украинеца, който тъкмо се надигаше от мястото си. Мъжът отлетя назад като изстрелян от дулото на оръдие и се просна на пода. От носа и устата му потече кръв.