Ли Чайлд - Едно на милион

— Чакайте малко, единственият човек, който би могъл да знае нещо за случилото се, е частният детектив, който ме откара до летището след това. Наех го на място, бивш военен, с доста висок чин. Сигурна съм в това, защото го проверих. Явно той е съобщил, вероятно на свой приятел или колега, може би от Пентагона. Сигурно и вие сте от там. От някоя трибуквена агенция, за която никой никога не е чувал.

— Госпожо — отвърна Ричър, — предпочитам нито да го отрека, нито да го потвърдя.

— Няма значение — каза Барбара Бъкли. — Оценявам обаждането ви. И ви благодаря. Протоколът ви работи отлично.

— По-добре ли се чувствате?

— Споменахте, че имате история за мен. Това ли е? Краят на албанците.

— Не — каза Ричър. — Нещо съвсем различно. Но свързано с вас.

— Няма да публикувам материал. Зарязах това разследване. Макар от един безстрашен репортер да не се очаква да постъпи така…

— Това е другата страна на монетата — каза Ричър. — Това е моментът, в който безстрашният репортер подновява работата по случая. И причината е в проучването, което сте направили. Не сте пристигнали тук случайно. Имали сте причина. И тя не е била албанците. Оставили сте впечатление, че се интересувате повече от украинците. Ще ни бъде от полза, ако знаем на какво се основава този интерес.

— Не разбирам.

— С какво смятате, че се занимават украинците?

— Разбирам въпроса. Не разбирам защо ми го задавате. Вие сте от някоя секретна трибуквена агенция. Много добре знаете какво се случва там. Или пък се опитвате да прехвърлите на медиите част от събирането на информация?

Ричър пое дъх и сложи началото на трето действие от сценария.

— Очевидно сте получили информация отнякъде — каза той. — Както и ние, разбира се. Убеден съм обаче, че източниците ни не съвпадат. Мога да ви го гарантирам. Затова, ако ви превърнем в звезда на шоуто, лесно ще останем скрити в сенките. Ще насочим подозрението в друга посока. Ще продължим да си вършим работата. Правилата на играта изискват да получим сериозни улики, поднесени ни от човек, на когото може да се има доверие. Едва тогава можем да се задействаме. Не можем да си измисляме едно или друго. И нас ни проверяват периодично.

— Записвате ли този разговор?

— Не бихме го направили без ваше съгласие.

— И ще признаете, че аз съм разкрила случая?

— Мисля, че сме длъжни да го направим. Така е най-добре за всички. Никой няма да прояви интерес към нас. А и, честно казано, пет пари не даваме. Аз определено не бих искал да се появя по телевизията.

— Но аз съм журналистка — каза Бъкли. — Никой не би ме определил като „човек, на когото може да се има доверие“.

— Ние просто трябва да спазим процедурите. Нищо повече.

— Всичко започна с един слух, който чух от приятел на приятел. Всичко се върти около това, че макар политиците да твърдят обратното, разузнавателните служби са проследили източника на фалшивите новини в интернет до Москва, до руското правителство всъщност. Дори са постигнали успех в блокирането им, но после някой е осуетил действията им. Нищо чудно руснаците да имат агенти на най-високо ниво. Те отдавна работят в Съединените щати, затова усилията да ги блокираме не дават резултат.

— Добре — каза Ричър.

— Аз обаче се замислих. Очевидно е, че центърът на подобна дейност не се намира в посолството, защото в противен случай бихме разбрали. Ние на свой ред подслушваме разговорите им, следим комуникациите им. Няма как да извършват цялата си дейност от тук, защото сферата им на дейност не включва само нас, а целия свят. Затова най-вероятно са възложили американската част от проекта на някой подизпълнител, който вече е тук. Най-обикновена бизнес сделка. Като франчайз например. Но на кого? Руската мафия в Щатите не е достатъчно квалифицирана, за да се справи с подобна задача, освен това руските власти не биха искали да имат нищо общо с нея. Замислих се. Попаднах на определена информация. Техничарите в нашия вестник следят тези неща. Всички бивши съветски републики са доста напреднали в технологично отношение. Естония например. Или Украйна. Те предположиха, че става въпрос за Украйна. Но Москва и Киев са в лоши отношения. Те са в конфликт. Руснаците обаче могат да се свържат с украинската мафия тук. Същите хора, същите способности, но различно място. Идеалното прикритие. Да, знаят, връзката между тях изглежда малко вероятна, но… Все пак струва ми се, че това е идеалното прикритие. Колегите смятат, че украинците са почти толкова добри в технологиите, колкото и руснаците. Предположих, че се е случило тъкмо това. Руското правителство и украинската организирана престъпност в Щатите са сключили годишен договор на стойност десетки милиони долари. Нямам доказателства, но се обзалагам, че съм права. Наречете го журналистическа интуиция, ако щете.