Ли Чайлд - Едно на милион

И колкото и абсурдно да изглеждаше, той го направи. В сумрака, далече от тълпата, близо до стената, но без да се отклонява от крайната си цел. Две стъпки напред, една назад. Какво пък, двамата се забавляваха. Това бе израз на облекчение или утешение. На бягство от реалността. Или на завръщане към нормалността. Нещо, което правят двама души, които току-що са се запознали.

Хората около тях също започнаха да танцуват. Ставаха все повече и повече. И когато започна третото парче, всички полудяха и заподскачаха не само на дансинга, започнаха да бутат маси и да разливат питиета. Накарайте ги да затанцуват след третото парче. Вдигнете повечко шум. Накарайте всички да вперят погледи във вас. Бартън се справяше отлично.

Ричър и Аби спряха да танцуват.

Продължиха покрай задната стена, заобиколиха танцуващото множество и стигнаха далечния ляв ъгъл, където се озоваха точно зад мъжа на стола. Изчакаха в мрака на не повече от два метра от него, докато по стълбите се появи нова вълна от закъснели посетители. Мъжът на стола вдигна поглед към тях. Ричър пристъпи към него и постави ръка на рамото му. Почти като приятелски жест. Или престорена изненада. Ричър предположи, че тъкмо това ще видят закъснелите клиенти. И няма да видят как пръстите му се впиват в яката на ризата, завъртат я настрани и стягат импровизираната примка около гърлото на мъжа. Нямаше да видят и другата му ръка, спусната ниско долу, притиснала дулото на пистолета в основата на гърба. Много силно. Достатъчно силно, за да го заболи, да прониже тялото му и без да натиска спусъка.

Ричър се наведе напред и прошепна в ухото на украинеца:

— Да се поразходим.

Ричър дръпна мъжа пред себе си с лявата си ръка, бутна го с дясната и ясно му показа, че трябва да стане от стола. После го изправи на крака. Завъртя яката му още по-силно. Аби пристъпи напред, опипа джобовете му и измъкна телефона и пистолета му. Още един П7. Групата подхвана второто парче от потпурите. По-бързо и по-шумно. Ричър отново се наведе напред.

— Чуваш ли колко е силна музиката? — изкрещя той. — Мога да те застрелям на място и никой няма да забележи. Затова прави каквото ти казвам.

Ричър побутна мъжа към лявата стена. Нещастникът сякаш се бе вцепенил, едва пристъпваше напред със скованите си крака. Аби се движеше на около метър от него като пилотен автомобил, който съпровожда кортежа на високопоставена личност. Движеше се напред-назад. Оглеждаше се наляво-надясно. Групата засвири третото парче. Още по-бързо и още по-силно. Ричър побутна украинеца още по-рязко. Поведе го към коридора. Към товарния асансьор. Към улицата. Излязоха на дневна светлина. И застанаха пред багажника на линкълна. Ричър стисна здраво мъжа и го накара да гледа.

Аби натисна бутона на дистанционното. Капакът на багажника се вдигна.

Два трупа. Със същите костюми и същите вратовръзки. Студени, безжизнени, окървавени, зловонни… Охранителят извърна поглед.

— След една минута и ти ще станеш като тях — заяви Ричър. — Освен ако не отговориш на въпросите ми.

Украинецът не каза нищо. Не можеше да говори. Яката го стягаше прекалено силно.

— Къде работи Максим Труленко? — попита Ричър.

И отпусна яката на ризата с един сантиметър. Украинецът пое рязко въздух. Погледна наляво, погледна надясно, погледна дори към небето, сякаш обмисляше различни варианти. Сякаш имаше какво да обмисля. После сведе поглед. Към мъртъвците в багажника.

Изведнъж зяпна смаяно.

— Това е братовчед ми — извика той.

— Кой от двамата? — попита Ричър. — Този, когото застрелях в главата, или онзи, когото застрелях в гърлото?

— Пристигнахме заедно тук. От Одеса. В Ню Джърси.

— Сигурно ме бъркаш с някого, на когото му пука. Зададох ти въпрос. Къде работи Максим Труленко?

Украинецът изрече онази дума, която Ричър и Аби бяха видели в текстовите съобщения. Неясната. Неопределената. Която означаваше кошер, гнездо или дупка. За нещо, което бръмчи, лети или рови.

— Къде? — повтори Ричър.

— Нямам представа — отвърна украинецът. — Това е секретна операция.

— С какви мащаби?

— Нямам представа.

— Кой друг работи там?

— Нямам представа.

— Данило и Грегъри работят ли там?

— Не.

— А къде?

— В офиса.

— Той отделно ли е?

— От кое?

— От онази дума, която използва. Кошера.

— Разбира се.

— Къде се намира офисът?

Мъжът назова улицата и най-близката пресечка. После уточни:

— Зад таксиметровата компания, точно срещу заложната къща.