Ли Чайлд - Едно на милион

— Имаш ли деца? — попита тя.

— Не мисля — отвърна Ричър. — Нямам, доколкото знам.

Той разглеждаше града под себе си. И по-специално, широката част на крушата. Ъгловите прозорци разкриваха цялата северозападна част. Ако Ричър можеше да сравни града с циферблат на часовник, това бяха кварталите, разположени между девет и дванайсет часа. Виждаше Сентър Стрийт в краката си. От другата ѝ страна се издигаха два небостъргача с офиси и още един висок хотел. Трите сгради изглеждаха чисто нови. Устремени към висините, те се открояваха рязко на фона на три-четириетажните постройки, предимно стари, предимно тухлени, предимно грозни. Имаха плоски покриви, изпъстрени със сребристи петна. Повечето разполагаха с климатици, монтирани върху стоманени рамки, и сателитни чинии с размерите на батут. Над ресторантите се издигаха високи метални комини. Многоетажните паркинги пък изобщо нямаха покриви. Улиците бяха тесни, на места оживени, дори задръстени от трафик, другаде — тихи и спокойни. Насам-натам се щураха миниатюрни фигурки, завиваха наляво или надясно, влизаха и излизаха от сградите… Гледката се простираше чак до хоризонта, където чезнеше в омара.

Може да е всяко мазе в града, бе заявил Вантреска.

— Женен ли си? — попита Мария Шевик.

— Не — отвърна Ричър.

— А искаш ли да се ожениш?

— Решението е само наполовина мое — каза той. — Предполагам, че това обяснява всичко.

Той се обърна към прозореца и продължи да разглежда града. Както бе разглеждал и картата преди това. Постави се на мястото на компетентен командир, който трябва да скрие секретна част. Какво място ще избере? Как ще осигури охрана, настаняване, захранване, лесно снабдяване, интернет… Ричър потърси възможни отговори. Огледа килима от малки кафяви сгради. Проблясващите в сребристо покриви. Уличният трафик.

— Аби те харесва — продължи Мария.

— Може би — отвърна Ричър.

— Не искаш да го признаеш ли?

— Признавам, че тя ми помага изключително много. Предполагам, че има причина.

— Не смяташ ли, че ти си тази причина?

Ричър се усмихна.

— Да не би да влизаш в ролята на моя майка?

Не получи отговор. И продължи да разглежда града. Отговорът винаги зависи от конкретните обстоятелства. Ако югозападният квадрант бе същият като северозападния, подходящите места можеха да бъдат по-малко от десет или повече от сто. В зависимост от стандартите. В зависимост от това до каква степен човекът, избрал мястото, разбираше или не разбираше от охрана, настаняване, захранване, интернет, изолираност, лесно снабдяване…

— Какви са новините за Мег? — попита Ричър.

— Перспективите са добри. Утрешният скенер би трябвало да ги потвърди. Всички са на това мнение. Аз лично смятам, че лекарите играят вабанк. Очаква ни или огромна печалба, или съкрушителна загуба.

— Аз бих приел подобен залог. Печалба или загуба. Обичам простите неща.

— Но това е жестоко.

— Само ако загубиш.

— Винаги ли печелиш?

— Засега.

— Но как е възможно?

— Не е — отвърна Ричър. — Не е възможно винаги да печеля. Някой ден ще загубя. Наясно съм с това. Но няма да е днес. Наясно съм и с това.

— Жалко, че не си станал лекар.

— Дори не съм завършил университет.

Мария Шевик помълча, после каза:

— Спомена, че можеш да го намериш.

— Ще го намеря — обеща Ричър. — Днес. До края на работния ден.

Срещнаха се в дома на Франк Бартън, който се намираше дълбоко в бившата територия на албанците. Над квартала още се стелеше дим, който идваше от пожара в дъскорезницата. Бартън и Хоган току-що се бяха върнали от участието си, Вантреска също бе тук, а Ричър и Аби пристигнаха след срещата си със семейство Шевик. Събраха се в дневната. Която отново бе пълна с инструменти и апаратура. Не можеха да ги оставят в микробуса, защото някой щеше да ги открадне.

— Ключовият въпрос е — започна Хоган — дали си имаме работа с умен човек, с много умен човек или с гений. Защото това са три коренно различни неща.

— Грегъри ми се струва достатъчно умен — отвърна Ричър. — Но се съмнявам, че решението е било негово. Не и ако става въпрос за договор на стойност десетки милиони долари, сключен с чуждо правителство. Обзалагам се, че в него се предвиждат различни клаузи и условия, процедури на проверки и одобрения. Москва би искала само най-доброто. Там определено не работят глупаци. Мигом надушват лошата идея. Следователно, що се отнася до местоположението, трябва да приемем, че си имаме работа с гений.