Ли Чайлд - Едно на милион

— Къде е това място? — попита Аби.

— Видях го от прозореца на хотелската стая. В компанията на Мария Шевик. Когато тя ме попита дали искам да се оженя.

— За нея?

— Говореше по принцип.

— И ти какво ѝ отговори?

— Че за това са нужни двама.

— Къде е Труленко?

— В гнездо, а не в кошер или дупка. Високо във въздуха. Наели са три високи етажа в някой от онези нови небостъргачи с офиси. Западно от Сентър Стрийт има само две подобни сгради. Използват горния и долния етаж като буферни зони, живеят и работят на средния етаж. Това означава, че е невъзможно да се проникне отгоре, отдолу или отстрани.

Обсъдиха заедно ключовите моменти. Охрана, настаняване, захранване, интернет, изолираност, лесно снабдяване. Анализираха най-внимателно всички аспекти на използването на три високи етажа в чисто нов небостъргач в центъра. Асансьорите трябваше да се препрограмират. Но това не бе проблем за Труленко. Трябваше да осигурят достъп само на един автомобил. Останалите врати към товарната рампа щяха да бъдат не заключени, а заварени за рамките. Отвътре. Същото щяха да направят и с вратите към стълбището. Щяха да оставят един-единствен асансьор. На излизане от него посетителите щяха да се озоват в нещо като клетка. С насочени към тях оръжия. Вратите на асансьора щяха да се затворят и посетителите щяха да се озоват в капан, заобиколени от охранители. Които щяха да разполагат с достатъчно време да проверят самоличността им и да ги обискират. Ако посетителите изобщо стигнеха до тук. Защото охраната щеше да ги пресрещне още във фоайето. Може би близо до асансьора. Многобройна охрана. Заради ситуация В. И тази охрана щеше да е особено подозрителна към непознати лица.

— Кой небостъргач? — попита Аби.

— Трябва да има някакви документи — отвърна Ричър. — В някой отдел на общината. Три етажа, наети от неизвестна компания със скучно име, което лесно се забравя. Можем да говорим и с доставчиците. Ще ги разпитаме за странни поръчки. За елементи от строително скеле или стоманени платна за ограда. Нещо подобно. За клетката.

— Това е проблем — заяви Хоган. — Не виждам как ще влезем.

— Ние?

— Рано или късно късметът ще ти изневери. Ще се наложи морската пехота да те измъква от кашата. Защото вие, от армията, все се забърквате в някоя каша. По-добре да го предотвратя навреме, като се включа в операцията от самото начало.

— И аз участвам — каза Вантреска. — Поради същата причина.

— Аз също — обади се Бартън.

Настъпи кратко мълчание.

— Трябва да сте наясно — предупреди ги Ричър, — че това няма да бъде разходка в парка.

Никой не възрази.

— Каква е първата ни задача? — попита Вантреска.

— Вие с Бартън трябва да откриете в кой от двата небостъргача са се настанили. И на кои три етажа. Останалите ще посетим главния им офис. Зад таксиметровата компания, срещу заложната къща.

— Защо?

— Някои от най-големите грешки в историята са допуснати от тайни сателитни операции, откъснати от кораба-майка. Без команда и контрол. Без информация, заповеди, ръководство. Без подкрепа. В пълна изолация. Искам същото да се случи и с онези типове. Най-бързият начин е, като унищожа кораба-майка. Няма какво да се церемоня с тях. Времето на кадифените ръкавици отмина отдавна.

— Май никак не ги харесваш?

— Ти също не беше очарован от тях.

— Ще разполагат с охрана навсякъде из сградата. При това многобройна.

— Съмнявам се — отвърна Ричър. — От известно време звъня на Грегъри и го дразня. Не се съмнявам, че е смелчага, но се обзалагам, че въпреки това е повикал подкрепления. За всеки случай.

— Не мисля, че идеята да го дразниш, е била добра. По-скоро глупава.

— Не, искам всички да се съберат на едно място. Добре де, на две места. На кораба-майка и на сателита. И никъде другаде. Можем да го наречем ситуация Г. Атаката срещу колективна цел е за предпочитане пред преследването на индивидуални мишени. Ще ни отнеме дни. Ще трябва да ги издирваме из целия град. Най-добре да си го спестим. Да ги оставим да свършат част от работата вместо нас.

— Ти си луд, знаеш ли го?

— И това ми го казва човек, който е бил готов да тръгне със скорост от трийсет километра в част срещу противотанкова артилерия със снаряди от обеднен уран?

— Тогава беше различно.

— Как по-точно?

— Май не съм сигурен — призна Вантреска.

— Намерете сградата — каза Ричър. — И етажите.

Отново използваха линкълна на лихваря. Колата бе обичайна гледка западно от Сентър Стрийт. Недосегаема. Аби шофираше. Хоган седеше отпред до нея. Ричър се бе настанил отзад. Улиците бяха тихи. Почти нямаше трафик. И никакви ченгета. Всички ченгета се бяха събрали на изток от Сентър Стрийт. До последното. Гарантирано! Към този момент пожарникарите би трябвало да са започнали да вадят овъглени тела от руините. Едно след друго. Голяма сензация. Всички щяха да бъдат там. За да разказват после истории на внуците.