Лоуренс Блок - Убийства по списък

Все пак трябваше да признае майсторството на оператора. Беше успял да хване Петросян в близък план и сега даваха как се качва по стълбите леко прегърбен и с наведена глава.

В следващия момент незнайно защо мъжете около Петросян се отдръпнаха от него. Той се обърна, вдигна оплешивяващата си глава и погледна право в камерата. Според Келър изглеждаше ужасен. Стъписан.

Секунда по-късно Келър видя как главният свидетел на обвинението пребледня, хвана се за гърдите и се строполи по очи.

— Мислят, че си гений — каза Дот. — Че правиш чудеса. И знаеш ли какво? Трябва да призная, че съм съгласна с тях.

— Гледах го по телевизията.

— Келър, всички го гледаха по телевизията. Видяха го повече хора, отколкото са видели как Руби застрелва Осуалд. Аз самата го гледах сигурно двайсет пъти. Когато се случи, не гледах, но на кой му трябва да следи пряко предаване в епохата на моменталното повторение?

— Аз гледах директното включване.

— И още няколко повторения, обзалагам се. Двайсет ли казах? Сигурно бяха към петдесет. И знаеш ли какво? Още не мога да проумея как го направи.

— Не съм направил нищо.

— Доколкото разбирам, търсят следи от убождане като при българина, който бил прободен с чадър или нещо подобно и след два дена умрял. Търсят следи от убождане и бавно действаща отрова.

— И като не ги открият?

— Ще решат, че е отрова, която не оставя следи и се вкарва без нарушаване на целостта на кожата. Да речем пръски от пулверизатор. Той я вдишва и след ден-два получава това, което цял свят смята за инфаркт.

— Изглеждаше точно така, защото си беше това.

— Добре, но как го предизвика?

— Не съм го направил.

— Просто се случи?

— Точно така.

— Помогни ми да ти повярвам, Келър.

— Запитай се защо ще те лъжа.

Тя се замисли.

— Не би го направил. Е, той не беше във форма, имаше наднормено тегло и беше подложен на огромен стрес.

— Сигурно.

— И стъпалата изглеждаха стръмни. Във филмите, когато убият някого на стълбище, той се строполява чак долу, а нашият човек просто се пльосна по лице и остана на място. Келър? Това изпълнение дори превъзхожда онова с мъжа, който пресичаше улицата. Защо не мога да си спомня името му?

— Лий Клинджър.

— Точно така. Там поне си бил на местопроизшествието. Когато Петросян си го получи, си гледал телевизия в мотелската си стая.

— Първо имаше реклама и не успях да разбера какво рекламират. В следващия момент Петросян падна мъртъв. Първото, което ми мина през ума, бе, че го е застрелял човекът в хеликоптера. Но никой не го е застрелял, нито го е убол с чадър, нито пък го е напръскал в лицето с отровен парфюм.

— Той просто падна мъртъв.

— Пред Бог и всички останали.

— Особено всички останали. — Тя отпи голяма глътка студен чай. — Платиха ни.

— Станало е бързо.

— Келър, в Албакърки имаш истински фен клуб. Има хора, които може да не ти знаят името, но със сигурност са запленени от работата ти.

— Значи са платили остатъка. А ескалатора?

— Беше мраморно стълбище. О, извинявай, обърках се. Да, платиха и ескалатора. Ти закова негодника още преди да положи клетва. Платиха ескалатора, както и бонус.

— Бонус?

— Бонус.

— Защо? За какво?

— За да се почувстват добре, предполагам. Нямам представа какви са затворите в Ню Мексико, но явно хората са благодарни, че ще ги избегнат, и са искали да направят щедър жест. Казаха, че бонусът е за драматичността на изпълнението.

— Драматичността?

— На стълбището пред съда, Келър. Мъжът умира, заобиколен от агенти на ФБР, и целият свят го вижда десетки пъти? Повярвай ми, струва си да дадат някой долар отгоре. Всеки път, когато заклеват нов член, ще му пускат записа. „Смяташ ли, че можеш да ни подхлъзнеш и да ти се размине? Виж какво се случи с Петросян.“

Той се замисли.

— Дот, аз не съм направил нищо.

— Просто всяка сутрин излизаше да хапнеш мексиканска закуска.

— Яйца по селски.

— Винаги съм си мислела, че мексиканската закуска се състои от цигара и чаша вода. Ял си яйца и си гледал телевизия. Какво друго? Ходи ли на кино?

— Един-два пъти.

— Купи ли си марки?

Той поклати глава.

— Розуел е на три-четири часа път с кола от Албакърки. Намерих няколко търговци на марки в града, но работеха само по пощата. Ходих и в един магазин, но там продаваха основно монети. Имаше принадлежности и албуми, но никакви марки.

— Е, сега можеш да си купиш марки. При това много.

— Предполагам.

Тя се намръщи.