Лоуренс Блок - Убийства по списък

— Така, както ти си мислиш за разни неща, Келър. Не както аз си мисля. Има нещо друго, за което трябва да мислиш, вместо за къщи в Роузбърг, Орегон.

— Знам. А и не си мислех.

— Не си мислел за къщи? Каза, че…

— Мислех за кафенето там и че беше по-хубаво от онова, в което закусвах тук. А може и да не е, защото паметта обикновено разкрасява нещата.

— И слава богу — отвърна Дот, — иначе всички щяхме да се самоубием.

— А що се отнася до другото нещо, за което трябва да мисля, смятам, че е невъзможно.

— Не съм изненадана.

— Още няколко порции яйца по селски и ще е време да се прибирам.

— Без да огледаш къщите?

— Те са предимно кирпичени и трябва да призная, че отвън изглеждат красиви, но нямам никакво желание да ги виждам отвътре. Ще остана достатъчно дълго да създам добро впечатление, но после се прибирам вкъщи.

Той изяде яйцата, допи втората чаша кафе и излезе при тойотата под наем. Слънцето беше ярко, а въздухът — прохладен и сух. Ако се налага да предприемеш безсмислено пътуване донякъде, това не беше най-лошото място за тази цел.

Една седмица по-рано той хвана влака до Уайт Плейнс, седна срещу Дот на кухненската маса и тя му представи фактите. Майкъл Петросян бил под домашен арест, охраняван двайсет и четири часа в денонощието в очакване да даде показания. Без тях властите не разполагали с необходимите доказателства. С тях можели да приберат някои важни хора за дълго на топло.

— Това обяснява защо — каза той. — Въпросът е как?

— Звучи невъзможно, нали?

— Това е първата дума, която ти хрумва.

— И на мен ми мина през главата. Беше ми на върха на езика заедно с изречението „Мисля, че ще пропуснем“.

— Но размисли.

— В мига, в който той се съгласи да плати така или иначе.

— Как така?

— Половината предварително, половината при свършена работа.

— Е? Това е стандартното.

— Търпение. Нестандартното е, че можеш да огледаш ситуацията, да прецениш, че е невъзможно, и да се прибереш. И да задържиш аванса.

— Как го постигна?

— Като ги оставих да ме убедят. Оказва се, че ме бива в това, Келър.

— Не се учудвам.

— И сигурно ще кажеш, че са доста отчаяни. От една страна, работата трябва да бъде свършена. От друга, не може да бъде свършена. Събери двете и се получава „отчаян“.

— Сигурно са се отчаяли още повече, като са предложили поръчката и са получили отказ.

Тя си сипа още студен чай.

— Знам, че са я предложили тук-там. Не биха си го признали, но никога нямаше да приемат условията ми, ако не са ударили на камък няколко пъти.

— Би било хубаво да знаем кой ги е отрязал.

— Например Роджър.

— Например — съгласи се той.

— Е, според мен трябва да приемем, че са му предложили поръчката. Така че взимаме обичайните предпазни мерки. Никой не те посреща, никой не знае кой си, нито откъде идваш. Дори Роджър да е в Албакърки, дори и да седи в скута на Петросян, никога няма да те хване на мушка. Защото само трябва да летиш дотам и обратно и ще ти платят.

— Половината.

— Половината, ако само огледаш. Другата половина, ако го изпълниш. Има и ескалатор.

— Вместо стълбище?

— Не, разбира се, че не.

— Защото каква е разликата, ще изгуби равновесие на ескалатора?

— Ескалаторна клауза, Келър. В договора.

— О.

— Голяма премия, ако го отстраниш, преди да свидетелства. По-малка, ако го премахнеш, след като започне, но преди да свърши.

— Докато е на свидетелското място?

Тя завъртя очи.

— Ще са му необходими няколко дни да причини всички възможни неприятности на нашите момчета. Да кажем, че дава показания един ден и същата нощ се подхлъзва на бананова кора и пада по ескалатора.

— Или намира друг начин да си счупи врата.

— Все тая. Ние получаваме премия, но не толкова голяма, колкото ако си го счупи ден по-рано. — Тя сви рамене. — Както и да е, това ще си остане само част от преговорите, защото няма да се случи. Ти ще отидеш там и ще се върнеш, а те могат да се утешат с мисълта колко пари са спестили. Не само половината хонорар, но и премията.

— Защото е невъзможно. Само дето никога не е напълно невъзможно. Да речем, бомба под капак на шахта по пътя към съда. Или отряд командоси, които атакуват мястото, където го държат.

— Безразсъдни смелчаги, предвождани от Лий Марвин, техния кален в битки полковник.

— Или снайперист на покрива. Но никой от изброените варианти не е в мой стил.

— Можеш да се препашеш с експлозиви през кръста, да се втурнеш към него и да го прегърнеш, но предполагам, че и това не в твой стил. Не се притеснявай. Отиди за седмица, най-много десет дни. В Албакърки има ли търговци на марки? Би трябвало.