Саймон Бекетт - Опасни пътища

Когато краят на всичко наистина се виждаше, ми беше по-трудно от всякога да чакам търпеливо последните няколко дни да минат. Зепо се беше отбил в галерията сутринта след срещата ми с него и ни беше поканил двамата на вечеря в събота. Бях затаил дъх в очакване дали тя ще приеме, но изненадата всъщност сервира Зепо.

— Впрочем това е нещо като прощална вечеря — бе казал той. — В понеделник заминавам за Бразилия.

Това беше ново за мен.

— Ах ти, дяволски късметлия такъв! — рече Анна. — За колко време?

— Само за две-три седмици. Отново ще рекламирам бански. Исках да бъде в Блекпуул, но те настояваха да снимаме в Рио, така че нищо не можеше да се направи.

Изобщо не знаех как да разбирам цялата тази история. Зададох му въпроса по-късно насаме:

— Защо не ме предупреди, че ще заминаваш? — запитах.

— Защото не бях решил до тази сутрин.

— Искаш да кажеш, че няма да снимаш?

— Доналд, понякога схващаш изумително бавно. Точно така, няма да снимам. Ръсех лъжи.

— Защо? Защо да усложняваш нещата?

— Че аз усложнявам ли ги? Дори ще станат по-лесни. Това ще придаде на съботната вечер трогателността на раздялата. Раздялата е такава сладка мъка и всякакви подобни глупости. Освен това ще ми даде възможност да се оттегля от сцената после. Ще й попречи да ми досажда.

— Ами ако нещо не стане, както трябва? Ами ако не успееш да… да…

— Да я изчукам? — Ухили се. — Не се безпокой, ще успея. Не ставай бабичка, Доналд.

— Не ставам никакъв, просто съм предпазлив. Не ми се чака още три седмици. Не и сега.

— Няма да чакаш, казах ти.

Изведнъж ми хрумна една мисъл. Никога преди не ми беше идвала на ум и се ужасих, че бях пропуснал нещо толкова просто.

— И все пак, ако Анна не може ?

— Какво значи това „не може“?

Имах чувството, че прекрасно знаеше какво имах предвид. Потърсих деликатен начин да го изразя.

— Имам предвид, ако е… ако е в неблагоприятното й време от месеца?

Зепо наклони глава и се подсмихна.

— Ако говориш за това дали няма да е в цикъл, не се тревожи. Няма да е.

— Откъде можеш да си сигурен?

— Защото е събота.

Каза го, сякаш това обясняваше всичко. Поколебах се, като не желаех да показвам невежеството си. Но трябваше да попитам.

— Какво общо има това?

— Хайде, Доналд. Дори ти би трябвало да знаеш, че момичетата не са неразположени през уикенда.

Изрече го толкова сериозно, че за миг се почувствах неуверен. Това не беше тема, с която някога бях имал повод да се запознавам. Зепо се изсмя развеселен.

— О, по дяволите, Доналд, знаех, че си наивен, но не вярвах, че може да си толкова смотан!

Стоях ужасно смутен, докато не спря да ми се надсмива.

— Повтарям, как може да си толкова сигурен?

Зепо изтри очи, все още хилейки се.

— Защото преди доста време видях, че имаше в чантата си кутийка тампони, и си отбелязах датата. Стига да няма навика да си ги носи непрекъснато, можем да сме напълно спокойни. А дори и да е неразположена, това не е задължително пречка. Знаеш ли какво, ще ти намеря някоя сексобразователна брошура. Можеш да я прочетеш преди съботата, така че да знаеш какво става.

Подигравките му ме бяха засегнали, но бързо ги забравих благодарение на нарастващото ми вълнение. Сцената, която си бях представял, откакто бях видял Анна гола в огледалото, скоро щеше да се превърне в реалност. Трябваше да изчакам само още няколко дни.

Сега обаче чакането беше на приключване и мисълта за онова, което щеше да се случи след броени часове, ме караше да се чувствам замаян. А след първата чашка — бъбрив.

— Знаеш ли, Зепо, ако някой ми беше казал, че умееш да готвиш, нямаше да му повярвам, но това наистина мирише много хубаво. Какво е?

— Гамбас а ла планча — отвърна той от кухнята, откъдето се чуваше цвъртене. — Или скариди, запържени с чесън, ако предпочиташ. След което — паела.

Усмихнах се на Анна.

— Тогава предполагам, че ни очаква испанска вечеря. Всъщност тъкмо онзи ден си мислех за паела и ми се щеше да знам някой добър испански ресторант в Лондон, така че да мога да я ям по-често. Вкусът никога не е същият, когато си я приготвяш вкъщи. — Осъзнах гафа си и веднага се смутих. — Е, тоест никога няма същия вкус, когато аз се опитвам да я приготвя. Сигурен съм, че твоята ще е много по-автентична, Зепо. Наистина мирише превъзходно. Трябва да ми дадеш рецептата, преди да заминеш на почивка. Но ти не отиваш на почивка, забравих. Имах предвид на работа. В Бразилия.

— Анна, би ли разбърквала това, докато се оправя с хляба? — попита Зепо.