Саймон Бекетт - Опасни пътища

— Защото… — Спрях. Думите отказваха да излязат.

— Да? Защото? — подкани ме Зепо. — Чакам, Доналд.

Зачудих се дали пък не знаеше. Щеше да е напълно в стила му да ме поизмъчва.

— Защото искам да гледам — рекох.

Тъй като не отговори веднага, вдигнах поглед. Беше се вторачил в мене онемял. Изпитах леко задоволство. Очевидно не се беше сетил в края на краищата.

— Искаш да гледаш ? — възкликна той.

— Да.

Самоувереността му се върна. Усмивката също; отпусна се на дивана.

— Чудесно. Сигурен съм, че Анна няма да има нищо против. Просто ще сложим един стол до леглото за теб. Искаш ли и пуканки?

— Говоря сериозно.

— Също и аз. Има ли още нещо, което да желаеш, като сме подхванали темата? Някакви други изненади, които да си ми подготвил?

— Не.

— О, добре.

— Не намирам шегите ти за забавни.

Изсумтя.

— Е, ти какво очакваше? Поздравления? Господи! — Погледна ме остро. — Само искаш да гледаш, а? Не си ли мислил и да се включиш?

— Разбира се, че не.

— Не прави толкова ужасена физиономия, Доналд. Едва ли си в положение да морализаторстваш. — Изсмя се невярващо. — Всичките ти превземки, когато говорех как ще я чукам, а се оказва какво? Че си само едно мръсно старче, което се възбужда, като гледа как някой друг шиба момичето, което си е харесал.

— Не е това.

— О, не, разбира се, че не е. Тогава какво е? Научен интерес?

— Плащам ти. Не е необходимо да ти обяснявам и мотивите си.

— Доналд! — Дразнеше ме. — Искаш да споделиш с мен един красив момент, а дори не желаеш да ми обясниш защо? Засрами се!

Усещах как лицето ми пламва.

— Вече знаеш защо. Така… така ще съм възможно най-близко… до това да притежавам Анна самият аз. Не мисля, че искам от теб кой знае колко.

— О, така ли? — Зепо ме изгледа с полуусмивка. — А не смяташ ли, че и Анна трябва да има думата по въпроса? Или сериозно си въобразяваш, че няма да има нищо против да зяпаш представлението?

Забих поглед отново в чашата си.

— Не е необходимо Анна да знае за това.

Усмивката на Зепо се разшири.

— Ааа, сега разбирам. Искаш свое лично пийпшоу! Ах ти, хитър дърт воайор такъв?

— Трябва ли да опорочаваш всичко?

— Какво има за опорочаване? Да утрепеш нечий приятел, така че да можеш да се скриеш в килера и да киризиш как я обслужва платен самец едва ли е благородно начинание, нали?

— Не смятам, че имаш моралното право да критикуваш когото и да било.

— Кой критикува? Всичко се свежда до това да си задоволиш страстта и щом този е начинът, който ти харесва, то си е твоя работа. Просто изтъквам, че няма защо да се правиш на светец.

— Не очаквах да ме разбереш.

— О, разбирам те прекрасно. Може би по-добре, отколкото ти сам се разбираш. — Подигравателната му усмивка ме вбесяваше.

— Това не ме интересува. Искам да знам само ще ми сътрудничиш ли?

Кожата прошумоля и изскърца, докато се изтягаше върху дивана.

— Ами ако откажа?

— Не забравяш ли малкия проблем с някои снимки?

— Майната им. Сега няма да посмееш да ги използваш. Така че, повтарям, ами ако откажа?

Направих непроницаема физиономия.

— Тогава ще намеря друг.

— Мислиш, че можеш ли?

— Ще има известно неудобство, но не виждам защо не.

— Ами онова, което ми дължиш до този момент?

— Предполагам, че ще се споразумеем. Все пак тъй като няма да си свършил работата, за която първоначално те наех, вероятно сумата няма да е много голяма.

— Ами Марти?

— Ще го имам предвид. Но това беше странична работа, не главната.

Зепо поклати глава, подсмихвайки се.

— Доналд, невероятен си. Мръсник и то невероятен. Е, добре, нищо няма да ми стане. Щом искаш да гледаш твореца в процес на работа, кой съм аз, за да ти развалям удоволствието?

Тонът му беше снизходителен — възрастен, който отстъпва пред каприза на малко дете, — но не ми пукаше. Отпих от брендито, за да се успокоя и да скрия облекчението си.

— И все пак остава малкият проблем с Анна, нали? — продължи той. — Как предлагаш да действаме, за да не разбере, че е на сцената ? Освен ако не си променил мнението си за това да я упоим?

— Не — отвърнах твърдо. — Нищо такова.

— Защо? Тогава няма да има нищо против, каквото и да правим. Дори ще можеш и ти да я изчукаш после, ако ти се прииска.

— Отвратително предложение!

Той се засмя.

— Помислих, че ще ти хареса. Не се безпокой, само се шегувам. Не смятам, че бих могъл да преглътна възможността за тройка с тебе. Но все пак ми се струва, че не е лоша идея да я упоим. Ще бъде много по-лесно.