Саймон Бекетт - Опасни пътища

— … глупав. Знаех си, че съм забравил нещо. — Чух звук като от вратата на хладилник, която се отваря.

— Какво е то? — попита Анна. — Нищо жизненоважно, надявам се.

— Зависи от това дали смяташ шампанското за жизненоважно или не. — Гласът на Зепо стана по-силен, докато говореше. — Лично аз смятам, че е. Напълно ми изхвръкна от акъла. Разсеях се с готвенето. Реших, че можем да отпразнуваме новата ми работа. Дори и да е само за няколко седмици.

Чу се заглушено гръмване.

— Ууаа — възкликна Зепо. Последва тишина.

— Ммм — страхотно е — възкликна Анна. — Горкият Доналд го изпусна.

— Е, винаги можем да му запазим една чашка. Както и да е, по-добре да се погрижа за тази паела. Сигурно вече е залепнала за дъното на тавата.

— Да ти помогна ли? — Не можах да чуя отговора на Зепо, но вероятно беше положителен, защото миг след това се чу бутането на друг стол и после гласовете и на двамата станаха неразбираеми. Слушах още известно време, но освен откъслечен смях не долавях нищо. Затворих вратата и се върнах при брендито си.

Дадох им време да се върнат в дневната и после отново заех позицията си до вратата. От кухнята продължаваха да долитат приглушени звуци. После изтропа някакъв съд и чух внезапния вик на Зепо:

— Ох! Горещо е!

— Сложи го под студената вода. — Сега гласът на Анна беше по-ясен.

— Не, всичко е наред. Аз ще бъда мъченикът. Ако припадна, извикай линейка.

— Много си смел.

— Не се подигравай. По-лошо е, отколкото изглежда.

— Сигурно е така, но не виждам нищо.

— Не издържам много на болка. — Замълчаха. — Достатъчно ли е засега?

— Да, напълно, благодаря. Изглежда превъзходно.

— Направо от консервата.

— Ако това е от консерва, кажи ми откъде ги купуваш. — Издаде одобрителен звук. — Божичко, превъзходно е!

— Благодаря. Но не можеш да го приготвиш като в ресторантите, нали?

Засмяха се и усетих лицето ми да пламва, тъй като знаех, че това бяха камъни в моята градина.

Вратът и гърбът ме боляха и аз се изправих и ги разтрих. Като внимавах да не вдигам шум, отнесох стола до вратата и го сложих близо до процепа. Седнах и се приведох напред.

Имаше някакво хипнотично очарование във възможността да ги подслушвам. Колкото и невинен и банален да беше разговорът им, изпитвах тайно задоволство, че мога да ги слушам от безопасното си скривалище. И стаята ми, и коридорът сега тънеха в мрак, а изпод вратата на дневната струеше ивица светлина. Втренчих се в нея като омагьосан. От другата страна Анна и Зепо бяха погълнати един от друг. Аз бях тайнственият трети в този миг от живота им и се отдадох на фантазията, че и двамата не знаеха за присъствието ми. Изпитах тръпка на остро чувствено удоволствие и за няколко опияняващи секунди ме изпълни дивото желание да сваля дрехите си и да ги слушам гол. Но, разбира се, не направих нищо подобно. Само гледах втренчено, хипнотизиран в правоъгълната ивица светлина, погълнат от гласовете, които идваха откъм нея.

Разчистваха чиниите и Анна тихо изстена.

— О, Господи, толкова ли се лепи, колкото изглежда?

— Дори повече.

— Много си лош. Ще трябва да съм на диета цял месец.

— Съмнявам се. Никак не си дебела, нали така?

— Не си ме виждал по бански.

— Не, но звучи интригуващо.

— Ъ-хъ. Не ми се ще да те разочаровам.

— Не мисля, че има такава опасност.

Представях си как Анна се изчервява в последвалата тишина.

— Още шампанско? — попита Зепо.

— С удоволствие. О, само това ли е останало? Не може да сме изпили цяла бутилка!

— Трябва да сме я изпили, освен ако няма някой под масата. Но не се безпокой. Има още една в хладилника.

— Още една! Здравата си се изръсил.

— Е, мислех си, че ще сме тримата.

— Не я отваряй само заради мен. И без това съм подпийнала.

— Както и аз. Можем да си правим компания. Така или иначе, ако не я изпием сега, ще се развали.

Анна се изсмя тихо и гърлено. Чу се ново изгърмяване, този път по-силно.

— Внимавай, опасно е!

Представих си как зад светлите очертания на вратата наливаха шампанското, как то се надигаше и после улягаше в чашите. Почти усещах вкуса му и се опиянявах заедно с тях.

— Мога ли да ти задам един личен въпрос?

Последва известно колебание, преди Зепо да отговори.

— Мисля, че да. — В гласа му се долови леко напрежение.

— Зепо истинското ти име ли е?

Отново колебание.

— Не. Не, родителите ми не са били чак толкова жестоки, фамилията ми е Маркс, с „к“, така че хората започнаха да ми викат — Зепо. Като единия от братята Маркс 14 14 Известни американски комици, фамилията им се изписва Marx. — Бел.пр.‍ . И така си остана.