Саймон Бекетт - Опасни пътища

За миг останаха неподвижни в тази поза. После телата им се раздвижиха бавно и ритмично като едно цяло. Зепо се беше опрял на ръце, гърдите му надвисваха над гърдите на Анна, леко докосвайки ги. Краката й бяха широко разтворени, с вдигнати колене, петите й се забиваха в леглото, когато се повдигаше към него. Очите й бяха здраво затворени и всеки път, когато долните части на телата им се срещаха, тя изстенваше тихо. Имаше отнесено изражение, но лицето на Зепо беше безизразно, докато я гледаше да се извива под него. Ръцете й галеха бедрата му, впиваха се в задника му и когато движенията й станаха по-настоятелни, усетих как в слабините ми се разлива топлина. Телата им започнаха да се извиват по-силно. Той наведе глава към гърдите й и ги засмука страстно. Тя обви крака около кръста му, почти превивайки се на две под него. Той вдигна глава, за да я погледне с блеснало от пот и вглъбеност лице, и увеличи темпото още повече. Тя извика, отметна глава назад и започна да я върти наляво-надясно, а аз усетих как топлината в корема ми се разпростира. Тя отново извика и се вкопчи в раменете му и когато устата й се оформи в мълчалив вик, аз погледнах отсрещното огледало, видях още едни Анна и Зепо, затворени в рамката му, и едва сам не извиках, когато се разтърсих от внезапни, горещи спазми.

Затворих очи и им се отдадох, почти загубил съзнание. После всичко отшумя и когато напрежението напусна крайниците ми, се отпуснах изтощен назад в стола. Едва в последния миг си спомних, че той беше още до вратата.

Вкопчих се отчаяно в масата до мен, докато политах назад, и едва не съборих каната с вода. Все пак успях да възстановя равновесието си и замръзнах с разтуптяно сърце, като очаквах някакъв знак, че са ме чули. Но нищо не последва. Върнах се разтреперан до стената и надникнах към тънката струйка светлина.

Анна и Зепо още бяха приковани един в друг, но сега напрежението беше изчезнало. Анна лежеше отпуснато със затворени очи и едната й ръка галеше нежно врата на Зепо. Краката й бавно се плъзнаха покрай неговите, докато отново не се отпуснаха върху леглото. Той лежеше между тях, подпрян на лакти, и я гледаше с клинично равнодушие, което беше в противоречие с покрилата тялото му пот. Когато Анна отвори мързеливо очи и му се усмихна, той също й се усмихна; когато ги затвори, усмивката изчезна.

Трябваше тогава да си тръгна. Бях предположил, че Зепо бе стигнал кулминацията заедно с Анна, че сега телата им щяха да се отделят, може би щяха да поговорят малко и после да заспят. Исках само да изчакам този момент и да видя завършека на онова, което бях организирал. Но миг по-късно Зепо отново започна бавно да движи таза си и вече беше прекалено късно, за да си тръгна. Трябваше да остана и да гледам.

На лицето му все още беше изписано същото безстрастно изражение, докато задните му части започнаха нежно да се вдигат и спускат с леко кръгово движение. Разглеждаше лицето и отпуснатото тяло на Анна студено, като че ли онова, което правеше долната половина на тялото му, нямаше никаква връзка с останалата част. Отначало тя не реагира. Лежеше пасивно под него и ако не беше ръката, която галеше леко врата му, можех да си помисля, че е заспала. Зепо продължи да се движи в същия бавен, постоянен ритъм. Както ми се стори — доста дълго не се случи нищо. После Анна леко се размърда — доволно, котешко движение. Измърка тихо и започна да се движи под него.

Сякаш това беше сигналът, който чакаше, Зепо обърна глава и погледна право към мен. Без изобщо да спира или да изменя ритъма, той затвори едното си око и бавно, подчертано ми намигна.

Вниманието му ми подейства като студен душ. Отдръпнах се от дупката и останах в мрака неуверено, почти готов да се поддам на импулса да си тръгна. Но желанието отново да погледна през снопчето светлина надделя. Донесох стола от вратата, седнах и пак долепих очи до процепа.

Хванах ги в момента, в който сменяха позата. Зепо плъзгаше краката си под Аннините, а ръцете му бяха зад гърба й и я повдигаха. Очите й бяха отворени и тя му се усмихна, когато седнаха един срещу друг. Целунаха се. После Зепо легна назад в леглото, а Анна го беше възседнала изправена. Тя се усмихна.

— Сега е мой ред, нали?

— Трябва да си пазя силите.

Отпускайки се върху него, Анна започна да движи таза си. Косата й падна напред, като закри лицето. Гърдите й се полюляваха. Зепо се протегна да ги погали и изви врат, за да ги докосне с устни. Тя го бутна назад върху леглото и се наведе да целуне гърдите му. Вдигна таза си и започна бавно да се отдръпва назад. Бавно се плъзна надолу по тялото му, а косата й пълзеше зад нея, скривайки я. Продължи, докато не коленичи между краката му с глава над слабините, и там спря.