Саймон Бекетт - Опасни пътища

Подкарах и минах покрай апартамента на Зепо, без да поглеждам натам.

Възнамерявах да изляза от къщи рано на следващата сутрин. Но спах до късно — резултат от това, че бях лежал буден почти до зори. Когато осъзнах колко е часът, ме обзе паника. Бързо взех душ, облякох се и слязох долу. Душът беше грешка, но макар че се бях изкъпал предишната вечер, все още чувствах тялото си мръсно и потно. Въпреки това може би щях да успея да избягам навреме, ако не бях се забавил да пия кафе. Нямах апетит, за да закусвам, но ми се струваше неестествено да изляза от къщи съвсем без нищо. Казах си, че десет минути повече нямаше да променят нещата, и тъкмо отпивах първата глътка, когато телефонът иззвъня.

Не вдигнах. Знаех кой щеше да е и се проклех, че не бях тръгнал по-рано. Или поне да бях имал благоразумието да махна слушалката от вилката. Опитах се да не обръщам внимание на звъненето с надеждата, че щеше да спре, но телефонът продължи да дрънчи, и да претендира за вниманието ми.

Вдигнах слушалката.

— Добрутро, Доналд. Не съм те събудил, нали? — рече Зепо.

— Не.

— Какво ти става бе?

— Нищо.

— Не ми звучи като нищо.

Мразех дори звука на гласа му.

— Какво искаш?

— Леле, нещо сме докачливи тази сутрин! Мислех си, че ще цъфтиш от радост. Очевидно съм сгрешил.

— Попитах какво искаш.

— Е, малко любезност няма да е излишна. Но ако това ти се струва прекалено много, възнамерявам да се отбия да се видим. Да си побъбрим. Да разменим впечатления. Да си уредим сметките.

— Тъкмо излизах.

— О, сигурен съм, че можеш да останеш още малко. Не искаш ли да поговорим за снощи?

— Ще трябва да почака.

— Доналд, ако не те познавах, щях да си помисля, че се опитваш да ме отбягваш. Не го правиш, нали?

— Разбира се, че не.

— О, добре. Тогава да речем след около час.

— Казах ти, че излизам.

— Е, сега вече не излизаш — отвърна той и затвори.

Изкушавах се да изляза въпреки всичко. Нямах желание нито да се виждам, нито да разговарям със Зепо и щеше да му се отрази добре да се разкара напразно. Но знаех, че рано или късно щеше да ми се наложи да се изправя срещу него. Може би щеше да е по-добре да приключа с това.

Както трябваше да се очаква, той закъсня. Когато му отворих, изглеждаше дори по-самодоволен от обикновено, ако такова нещо изобщо беше възможно.

— Кой е станал със задника нагоре тази сутрин? — попита той. Не му обърнах внимание и го оставих да ме последва в дневната. — Не ми казвай, че не ми говориш, Доналд?

Обърнах се към него.

— Ще съм ти задължен, ако уредим въпроса бързо. И без това закъсня.

— Приемам, че си ме плеснал през ръцете за наказание. — Отиде до масичката с питиетата. — Не възразяваш, нали? Можеш и ти да пийнеш, ако искаш.

— Не, благодаря.

Въпреки че аз стоях прав, той седна и протегна краката си, докато отпиваше.

— Е, ще ми изповядаш ли какво не е наред или не? Лицето ти прилича на тоалетна чиния.

— Няма нищо. Просто имам много работа и колкото по-бързо си тръгнеш, толкова по-скоро ще се захвана с нея.

— Наистина сме в шибано настроение, а? Ако си ядосан, че закъснях, то е, защото изпратих Анна до тях, преди да дойда. Сега извинен ли съм, или желаеш бележка от майка ми?

— Искаш да кажеш, че Анна е била още в апартамента ти, когато ми се обади?

— Не се пули, Доналд. Тя беше под душа. Нищо не чу. И не съм й споменавал, че идвам при тебе, така че няма за какво да се тревожиш. — Протегна се. — Както и да е, трябва да се оплача. Очаквах една отморяваща сутрин в леглото, но тъпата кучка изведнъж бе обзета от чувство за вина и реши, че трябва да си тръгва. Успях да я изпраскам набързо под душа, след като ти се обадих, но това беше всичко. Мисля, че изпита угризения, задето толкова много й хареса. — Ухили се. — Това обаче не я притесняваше особено снощи, нали? Как ти се стори шоуто между другото?

Не отговорих.

— Хайде, кажи. Добре ли беше, или не? — Отместих поглед и ми се прииска този човек да се намираше всякъде другаде, но не и при мен. Ухили се. — Само не ме лъжи, че не ти е харесало. Твоята велика нощ! — В гласа му се долавяше подигравателна загриженост.

— Дойде да вземеш картината. Предлагам да го направиш и да си тръгваш.

— Къде ти е възпитанието, Доналд? Не те изгоних от апартамента си снощи, нали? Бъди любезен. Просто искам да се уверя, че всичко е било, както трябва, това е. Целта ми е да доставям удоволствие. Ако имаш някакви оплаквания, искам да ги чуя.

— Нямам.

Той истински се забавляваше.