Саймон Бекетт - Опасни пътища

— Боя се, че не ти вярвам. Хайде, Доналд, довери на чичо Зепо какво те притеснява. Виждам, че има нещо. Такъв съм си, чувствителен. — Зачака. Не отвърнах нищо. — Ако не ми кажеш какво има, ще ми се наложи да правя догадки.

Мразех игричките му.

— Нищо няма. Всичко беше чудесно.

— Аха, Доналд. Послъгваш. Може би съм забравил да направя нещо, това ли е? Опитах се да ти предложа избор, но предполагам, че вероятно съм пропуснал нещо. Ако си очаквал малко по-екзотично изпълнение, трябваше да ми кажеш. Не възразявам да изпълнявам поръчки.

— Скицата е на масата. Взимай я и изчезвай.

— Доналд, Доналд, не бива да се държиш така с някой, с когото току-що си споделил едно красиво преживяване, нали? — Придаде си силно загрижено изражение. — Не ревнуваш, нали? Това ли те притеснява? Не ти хареса да гледаш как някой друг оправя възлюблената ти. Това ли е?

— Трябва ли да играем на гатанки?

Ухили се.

— Да, боя се, че трябва. Получи, каквото искаше, и след като е съвсем ясно, че не ти е харесало, мисля, че ще е справедливо да ми кажеш защо. След целия тоя труд смятам, че заслужавам да знам. — Останах мълчалив. Зепо въздъхна. — Добре, щом няма да ми помогнеш, продължаваме с отгатванията. Да видим, ако не ревнуваш, какво друго може да е?

— Това ти е приятно, нали?

— Само се опитвам да помогна. Ако ти не си щастлив, и аз не съм щастлив. Така че, защо не си щастлив?

Искаше ми се да го изкарам от самодоволното му състояние.

— Защо не ми каза, че истинското ти име е Криспин?

Усмивката му изчезна.

— Не се прави на много умен, Доналд. Не ти отива.

— Май засегнах някой нерв.

— Не се самозалъгвай.

— Тогава значи няма да имаш нищо против, да разглася навсякъде как е истинското ти име?

— Не бих се правил на много умен задник на твое място. Не си в положение да си го позволиш.

— Така ли? Не виждам защо не.

Усмихна ми се злобно.

— Защото, ако ме прекараш, такъв ще ти забия в стомаха, че ще пропикаеш кръв. — Усмивката му стана по-малко напрегната. — Но се отвличаме от темата, нали? А защо не ти хареса представлението? Хайде, Доналд, какъв е проблемът? Не си ли го представяше така? — Извърнах се настрани. — Аха! Мисля, че сега аз засегнах болезнен нерв, прав ли съм?

Насилих се да не му правя удоволствието да му отговарям. Погледна ме цинично.

— Значи гледката как шибат Анна не се покри с мръсните ти представи как трябва да бъде, така ли? Реалността се размина с фантазията? — Подсмихна се. — Прав съм, нали?

Повече не можех да мълча.

— Нарочно го направи, нали?

— Какво да съм направил нарочно?

— Да опорочиш всичко! Нарочно реши да го развалиш!

Изглеждаше искрено изненадан.

— Да го разваля? За какво говориш? Как съм го развалил?

Знаех, че правя грешка, но не можех да спра.

— Направи го толкова противно, колкото можа! Нещата, които вършеше! Всички тези… тези пози , за да мога да видя всичко!

— Мислех, че това искаш?

— Сигурно! Беше отвратително!

Подсмихна се.

— Лично аз смятам, че беше доста добре. А и скъпоценната ти Анна, изглежда, също не го смяташе за ужасно.

— Реши да провалиш всичко за мен от самото начало, нали?

Зепо вдигна рамене с безразличие.

— Искаше да ме гледаш как чукам Анна и го направи. Вината не е моя, ако не е било, както си си го представял.

— Не беше необходимо да го правиш така!

— Аз не съм го направил никак. Това е сексът. — Гласът му беше изпълнен с присмех. — Какво, по дяволите, очакваше? Нещо като някоя от хубавите ти картини? — Изсумтя. — Е, не е така. Реалният живот не е замръзнали пози. Истинските хора се движат. Пот, звуци, миризми. Някой път трябва да опиташ.

Извърнах се. Зепо се изсмя.

— Не прави такива физиономии, Доналд. Истина е. Ето. Помириши.

Стана от стола и навря пръстите си под носа ми. Дръпнах глава назад и бутнах ръката му настрани, като със закъснение осъзнах, че тя миришеше само на сапун и одеколон. Но си спомних мириса на поквара във въздуха предишната нощ и този спомен предизвика други, дори още по-нежелани образи. Бързо ги прогоних и се обърнах към него.

— Отвращаваш ме!

Усмивката на Зепо се вкисна.

— Ти се отвращаваш от мен ? Господи, това е велико! Кой, по дяволите, си ти , за да се отвращаваш от когото и да било?

Точно такава сцена бях искал да избегна.

— Не виждам никакъв смисъл да продължаваме с това — рекох, но Зепо нямаше намерение да престане.

— Да, обзалагам се, че е така — надсмя ми се той. — Мистър Благовъзпитан шибан праволинеен Ремзи! Ти, шибан лицемер. Как можеш да продължаваш да се правиш на много морален след всичко това? Господи, повдига ми се от тебе!