Саймон Бекетт - Опасни пътища

Лицето на Зепо, досега безстрастно, изведнъж леко се оживи. Очите му се затвориха за миг и ръцете му докоснаха главата на Анна почти като за благословия. Косата й все още скриваше онова, което правеше, но после, след като погледна за миг към мен, Зепо я отмахна на една страна.

Гадното, хлъзгаво нещо беше в устата й. Устните й се разтегляха и изкривяваха, докато се нагаждаха към формата му. Ръцете и пръстите й го галеха и стискаха. Бузите й ту хлътваха, ту се издуваха, лицето й се свеждаше и то потъваше, а после се вдигаше, разкривайки цялата му дължина. Езикът й се извиваше, спускаше се по ствола до основата и после обратно. Устните й се свиваха да целунат върха му и изведнъж отново го скриваха и го олигавяха, както непохватно дете — захарна пръчка.

Усещах погледа на Зепо върху себе си. Отместих очи от спектакъла и видях, че ме гледаше с весело презрение. Сякаш знаеше, че бях избрал точно този момент да го погледна, той изстена и хванал с две ръце главата на Анна, бавно вдигна таза си към нея. Още от члена му влезе в устата й, докато извиваше гръбнак, задържайки главата й. Тя откликна на движението му, изчака да се успокои и отново го пое в серия бързи, задавени тласъци. Той отново изстена, по-високо. Но когато главата му се завъртя към мен, погледът му пак беше студен и премерен.

Изведнъж оттласна главата й от себе си. Освободено от устата на Анна, нещото подскочи с плясък обратно към стомаха му. Зепо коленичи и я целуна, преди да я намести в нова поза. Тя се завъртя, така че накрая стъпалата й сочеха към мене, и направлявана от него, легна на леглото и разтвори крака. Аз бях точно срещу нея. Къдравите, почти черни косми между бедрата й се виждаха идеално, както и розовият процеп, който ги разделяше. Блестеше като отворена рана, особено след като Зепо доближи пръсти до него и широко го разтвори, разкривайки лепкава дупка. После Зепо се завъртя, докато слабините му отново не се оказаха пред лицето на Анна, накара я да легне настрани и доближи устни до гнусния кръг от плът.

Държеше главата си наклонена, така че да мога да виждам какво правеше. Езикът му леко се въртеше, после проникваше в центъра на кръга с бързо движение. Вдигнах поглед към огледалото и видях обърнатото отражение на Анна, отново с уста върху члена. Върнах погледа си към Зепо. С изопнати език и пръсти той изучаваше и действаше. Всеки пъхнал глава между краката на другия, те останаха така, докато Зепо не се отдръпна и отново не коленичи. Лицето му беше зачервено и движенията му бяха поновому напрегнати, докато помагаше на Анна да застане на четири крака. Коленичил зад нея, той се завъртя, докато не се намести под кос ъгъл към мене. Сега нямаше нищо, което да не можех да видя. С една ръка на задника й, с другата той се насочи вътре в нея, позволявайки ми да видя всяка подробност. После я хвана за таза, хвърли бърз поглед към мене и влезе в нея. Пронизана, тя реагира, отмятайки глава назад, и разкри линията на шията си. Втренчих се в нея, вкопчвайки се в красотата й, но дори и това изчезна, когато главата й потъна в леглото и тя заскимтя и се люшна назад, за да му подложи задницата си по-добре.

Чифтосаха се като кучета. Зепо изпъшкваше всеки път, когато се плъзгаше в нея с отвратителния лепкав звук на разтъпквана кал. Ръцете му стискаха и мачкаха, дърпаха я назад към него. Тя изписка. Нагонът им стана по-неистов. Той вече не поглеждаше към скривалището ми. Устата му беше увиснала отпуснато, пъшкаше по-силно и тогава усетих миризмата. Зловонна и противна, тя достигаше едва доловимо до мен, но след като веднъж я бях почувствал, тя ме обгърна като гниещ плод. Изведнъж усещането за deja vu се върна в мен. В миг мисълта ми отлетя към съня и зърнах друга подобна сцена — леко отворена врата, надничане към ивицата светлина, поглед над пътеката разхвърляни дрехи, покрай кръга бяла коприна на килима към двете голи пъшкащи тела на леглото и покрай сгърчените бели крайници към лицата — и тогава обърнах рязко глава и изтичах слепешком от стаята, далеч от ивицата светлина и ужасните, животински звуци. Стигнах вратата в края на коридора, затрудних се с ключалката, неспособен да видя в тъмнината, но после се озовах навън, звуците бяха изчезнали и нощта беше хладна, празна и тиха.

Спрях на тротоара пред къщата. Задъхвах се. Вятърът охлади потта по тялото ми и ме накара да осъзная колко влажни бяха дрехите ми. Когато започнах да треперя, тръгнах към колата си. Чувствах се лепкав и мръсен. Дрехите прилепваха към тялото ми, потни и неприятни. Всеки сантиметър от кожата ми беше свръхчувствителен дори към най-лекия допир с плата. Хладната тапицерия на колата ме посрещна като балсам и останах да седя известно време, без да паля двигателя.