Саймон Бекетт - Опасни пътища

— Разбира се! Не искам да те притеснявам. Съжалявам, че изобщо трябва да те моля за това, но не ми е възможно да отида аз и… — Не довърших. — Поговори с Марти и ми отговори днес следобед. Каквото и да решиш, ще го приема.

Бяха минали два дни от срещата ми със Зепо. Толкова време ми трябваше, за да измисля начин да отстраня Анна от сцената. Бях се сетил за списъка на предстоящите аукциони. Два от тях щяха да се проведат в Амстердам следващата седмица с пролука помежду им от един ден. Те и двата не включваха нещо, което да ме интересува особено, но Анна нямаше защо да го знае. Бях измислил, че ще ме посети важен клиент, за да оправдая невъзможността да замина самият аз, и ако успеех да я убедя да отиде вместо мен, Марти щеше да остане сам за цели три дни.

Върна се от обяд усмихната.

— Говорих с Марти. Казва, че няма причини да не отида. Само за няколко дни е и ще събера полезен опит, нали?

— Прекрасен опит — отвърнах ентусиазирано. — А съм сигурен и че ще ти хареса. Не мога да ти опиша от какво бреме ме отърваваш. Наистина не знам какво друго бих могъл да измисля.

Очевидно сега, след като беше приела, Анна се вълнуваше от предстоящото.

— Не се успокоявай толкова. Никога досега не съм правила подобно нещо. Мога тотално да объркам нещата.

— Скъпа моя, ще се справиш чудесно. Имам ти пълно доверие. Само вдигай ръка, докато не победиш всички или наддаването не надхвърли предвидената граница. Няма нищо трудно.

— Е, ако си сигурен, че ми се доверяваш. — Засмя се. — Наистина е много вълнуващо. Винаги съм искала да наддавам на голям аукцион.

— В такъв случай се радвам, че ти давам тази възможност, преди да отпътуваш. Не мога да ти опиша колко съм ти благодарен. Стига да си убедена, че няма да ти създаде неудобства. Не бива да се чувстваш задължена да отидеш.

— Не. Напротив. Чакам събитието с нетърпение.

— Сигурна ли си, че Марти е съгласен? — Беше ми лесно да се поинтересувам за желанията на Марти, след като те съвпадаха с моите.

— Разбира се. Смея да кажа, че ще успее да оцелее няколко дни без мен. — Лицето й изведнъж светна. — Всъщност нищо не му пречи и той да дойде, нали? Можем да платим допълнителния самолетен билет и разликата за двойна стая. В случай че не възразяваш.

Успях да се усмихна.

— Естествено, че не възразявам. Но няма ли да му е много досадно? Не на всеки ще е забавно да седи в зала, където се провежда аукцион.

Това не помогна.

— О, Марти не би имал нищо против — отвърна тя. — А и няма да е необходимо да идва, ако не иска. Можем да прекараме заедно останалото време.

— Да, предполагам.

Погледна часовника си.

— Ще изчакам още петнадесет минути и ще му се обадя. Дотогава би трябвало да се е върнал в университета.

Виждах, че беше напълно завладяна от идеята. Качих се в кабинета, където нямаше да ми се налага да поддържам привиден ентусиазъм. Не бях го очаквал. Ако Марти заминеше с нея, всичките ми усилия — и значителни разходи — щяха да отидат на вятъра. И нещо по-лошо, щеше да ми се наложи да се опитам да измисля друг начин да изолирам Марти, а нямаше да е останало много време.

Изпитах нов прилив на антипатия към него. Дори и тук ми пречеше. Това му добавяше още една черна точка в списъка ми. Размишлявайки унило върху проблема, седнах и зачаках.

След известно време дериватът в кабинета ми изщрака, което показваше, че Анна бе вдигнала телефона долу. Устоях на изкушението да се опитам да подслушвам. Веднъж бях успял — случайно. Не се доверявах на късмета си втори път.

Стори ми се, че мина доста време, преди второ прищракване да ми даде да разбера, че разговорът им беше приключил. Овладях чувствата си и слязох долу. Анна още беше до телефона. Изглеждаше обещаващо съкрушена и настроението ми веднага се вдигна.

— Току-що говорих с Марти — рече тя. — Не може да дойде.

— О, срамота.

— Знам. Но настоява, че има да довършва много неща в университета. — Усмихна се, като се опитваше да скрие разочарованието си.

— Е, само за три дни е, нали? А и знаеш какво казват за раздялата.

— Май че да.

— Знам, че не е утеха, но ще ти дам премия, за да ти покажа колко ценя жеста ти.

— О, не е необходимо да го правиш! И така ми се струва, че е истинска безплатна ваканция.

Облекчението ме беше направило щедър.

— И все пак ме спасяваш от трудното положение и съм ти благодарен. Като се върнеш, искам с Марти да отидете в който ресторант пожелаете или на някое шоу. За моя сметка.

Анна се приведе напред и ме целуна по бузата. Устните й бяха хладни, но кожата ми пламна от докосването им.