Саймон Бекетт - Опасни пътища

Зепо ме гледаше студено.

— Какво възнамеряваш да правиш с тях?

— Да направя ли? — Вдигнах рамене. — Абсолютно нищо. Но реших, че моментът е не по-лош от всеки друг да ти кажа. Особено след като на няколко от тях се вижда, че се занимаваш с дейността, която обсъждаме в момента.

Направи опит да изглежда невъзмутим.

— Е, и какво? Аз съм манекен, а не политик. В моя бранш никой не го е еня за гей снимки.

Усмихнах се.

— Възможно е. Но някои от партньорите ти изглеждат малко… млади, така да се каже. Вероятно в ученическа възраст?

Лицето му беше пребледняло.

— Слушай, дърто копеле, не се опитвай да ме изнудваш. Ще съжаляваш.

— Сигурен съм, че и двамата ще съжаляваме. Макар че ако се разпратят копия на определени хора, сто на сто ти ще си по-пострадалият. Не вярвам такова нещо да помогне на чиято и да било кариера. Но няма защо да се притесняваш, че ще направя такова нещо. Доста добре се разбираме като бизнеспартньори и не бих искал да развалям нещата. Не, само ми се щеше да ти напомня, че не ти предлагам нещо, което да не си правил преди, това е.

— Онова беше различно. Случи се доста отдавна и имах нужда от парите.

— Зепо, няма защо да се оправдаваш пред мене. Просто изтъквам, че щом веднъж си направил нещо за пари, можеш да го направиш пак. И този път за значително по-голяма сума.

— Какво би ми попречило да взема снимките?

— Нищо. Всъщност би могъл да ги раздадеш на приятелите си. Аз имам няколко копия. На различни места, разбира се.

Погледна ме гневно. За първи път осъзнах, че беше способен на жестокост.

— Дебел, самодоволен, надут дърт мръсник!

— Такива приказки не помагат на никого. Е, сключваме ли сделката?

Отначало не отговори. После кимна неохотно.

— Добре. Но правиш грешка.

Помислих, че ме заплашва.

— А защо?

— Защото идеята не струва.

— Като че ли изведнъж си промени мнението. Преди малко твърдеше, че си заслужава да се опита.

— Да, но с някой друг. Не с мен. Ами ако Анна разбере? Мислех си, че целта е накрая да се озова с нея в леглото. Ако открие, че се опитвам да изчукам гаджето й, сигурно няма да си падне много по тази идея, а?

— Ако действаме внимателно, никога няма да разбере. Не си представям Марти да й каже. А ти?

Той сви мрачно рамене.

— Сигурно не. Но в такъв случай какво би я спряло да не замине в Америка с него?

— Ти. След като той… ъ… се компрометира, ще бъде уязвим и податлив на убеждаване. Ще можеш да го манипулираш, както си искаш. Последното нещо, което ще желае, е Анна да разбере, че е имал връзка с друг мъж. Много по-лесно ще му бъде просто да се откаже и да се върне в Америка сам, отколкото да й го признае. При положение че все още иска да я вземе със себе си, разбира се.

Зепо пренебрегна галантния ми опит да се пошегувам.

— В момента е много по-лесно да го изнудваме. Иначе става прекалено сложно.

— Съвсем не. Първо, единственото нещо, с което можем да го изнудваме, е трудно доказуемото твърдение, че е видян в нощен гейклуб. С другото ще го уловим в мъртва хватка.

Не изглеждаше убеден.

— Продължавам да мисля, че е прекалено рисковано.

Като се връщам назад, осъзнавам, че беше прав, и се чудя дали още тогава не предизвиквах крайната развръзка. Но дори и така да беше, не си давах сметка.

— Разбира се, че не е — отвърнах. — Само си търсиш извинения.

Зепо въздъхна и вдигна ръце.

— Окей. Ще го направим по твоя начин. Но не ме обвинявай, ако нищо не излезе.

— Ако не бях уверен в противното, бих си помислил, че си загубил самоувереността си. Да не би Анна да те е накарала да загубиш вяра в способностите си?

— Виж, казах, че ще го направя. Не предизвиквай съдбата. — Без да ме попита, стана и си сипа ново питие. — Ще трябва да измислим начин да отстраним Анна за известно време.

— Не се тревожи — отвърнах. — Аз ще се погрижа за това.

— Амстердам?

Анна ме зяпна. Кимнах.

— Знам, че искам ужасно много, и ако можех да измисля друг начин, щях да го направя. Но не мога. — Погледнах я извинително. — Съзнавам, че ти го сервирам изненадващо и че си имаш много работа, но ако успееш да го направиш, страшно ще ми помогнеш. Ако не ти е възможно обаче, трябва да ми кажеш. Не искам да те насилвам.

Тя изглеждаше направо слисана.

— Не, не, разбира се. Просто, ами просто е доста неочаквано. А и никога досега не съм наддавала на аукцион.

Кимнах.

— Разбирам го и ако не можеш да отидеш, няма да ти се сърдя. Ще измисля нещо друго.

— Не казвам, че не мога — побърза да отвърне тя. — Само че ме изненада, това е. — Прехапа устната си. — Виж, нали не трябва да ти отговоря веднага? Можеш ли да изчакаш до следобед? Имам среща с Марти за обяд, така че ще обсъдим какво имам да върша и ще видя какво мисли той. Така добре ли е?