Саймон Бекетт - Опасни пътища

— Не си й намеквал нищо за това?

Той поклати глава.

— Не, а ми се ще да бях. Но толкова се изненадах, че се сетих едва после. — Погледна ме с гадна усмивка. — И все пак не е прекалено късно, нали?

Взех чашата му и отидох да я напълня.

— Ако сега й го кажеш, ще прозвучи като в баснята за киселото грозде.

— И какво от това, Марти така или иначе ще падне в ямата с лайната, нали? Тогава не си представям как ще иска да замине за Америка с него.

— Ами ако вече знае? Така ще загубиш шансовете си веднъж завинаги.

Взе чашата от мен.

— Само че те и без друго не са големи, нали?

— Не, но ако я настроиш срещу себе си, ще стане още по-лошо.

Сви рамене.

— Окей, тогава ще накарам Стиви да го направи. В края на краищата той го е видял. Можем да уредим да ги срещне случайно и да го спомене между другото.

Слушах го с половин ухо. В мен започваше да се оформя една идея.

— Не ми се ще да забъркваме още хора. Само ще усложним нещата.

— Тогава какво предлагаш? Остават ни няколко седмици. Какво друго можем да направим?

— Зависи. — Говорех бавно. — Може би подхождаме от неправилен ъгъл.

— Какво искаш да кажеш?

— Бяхме насочили усилията си да съблазним Анна, така че да зареже Марти. Може да имаме по-голям късмет, ако пробваме обратното.

Той се намръщи.

— Да не си наумил отново да поработим върху него?

— Струва си да опитаме. А и сега, като знаем какви са предпочитанията му, можем да пробваме с някой по-подходящ от твоята фатална жена.

Зепо се замисли.

— Да, идеята не е лоша. Ще поговоря със Стиви. Може да излезе скъпичко, но вярвам, че ще измислим нещо.

Разклатих алкохола в чашата, като подбирах внимателно думите си.

— Нямах предвид да използваме него. Както казах, не искам да въвличаме още хора.

Зепо ме зяпна.

— По-добре ще е, ако не си мислиш онова, което предполагам.

— Защо не? Изглежда ми най-разумното.

По лицето му се разля невярваща усмивка.

— Я чакай малко. Хайде да изясним този въпрос. Сега искаш да се опитам да съблазня Марти ? Така ли е?

— Накратко да.

Той започна да се смее.

— Трябва да ти го призная, Доналд. Не правиш нещата половинчато, нали? Първо ме наемаш да си легна с Анна, а сега искаш да пробвам с гаджето й! Исусе Христе!

— Предполагам, че сигурно ще поискаш по-голямо заплащане?

— О, много благородно от твоя страна. Но няма нужда. Няма да го направя.

— Наистина ми се струва, че трябва да размислиш.

— Забрави. — Смехът му беше изчезнал. — За какъв, по дяволите, ме смяташ?

Направих грешката да се опитам да се помайтапя.

— Перифразирайки една стара шега, мисля, че и двамата знаем какъв си. Става дума само за цената.

Зепо тресна чашата върху масата.

— Начукай си го, Доналд! — Тръгна към вратата.

Последвах го.

— Съжалявам, ако съм те обидил, но наистина не разбирам какъв е проблемът.

Той се нахвърли върху мен.

— О, хайде! Дори и ти би трябвало прекрасно да знаеш! Тя е момиче. А той е момче. Както и аз.

— Това има ли някакво значение?

— Естествено, че има, по дяволите!

— Това ли е единственото ти възражение?

— Исусе, а не е ли достатъчно?

Станах.

— Чакай тук. — Минах покрай него към вратата. — Сипи си още едно питие.

Оставих го там, като се наслаждавах на озадаченото изражение на лицето му. Влязох в кабинета си и се насочих към малкия стенен сейф. Отворих го и извадих един голям кафяв плик. Бях готов да изиграя коза си.

Когато се върнах, Зепо беше седнал. Беше напълнил чашата си, както забелязах. Помислих си не без задоволство, че щеше да има нужда от нея. Подадох му плика и седнах срещу него.

Погледна го.

— Какво е това?

— Отвори и виж.

Наблюдавах как остави чашата си и измъкна снимките. Погледна първата и изтръпна. После със заучена нехайност прегледа останалите.

— Откъде ги взе? — Остави ги до себе си. Гласът му беше спокоен, но не кой знае колко.

— От бизнеспартньор. Специализирал се е в много по — да го наречем ли „префинен“? — тип изкуство от останалите дилъри. Учудих се, като видях тези снимки при него. Обикновено не се занимава с порнография, но предполагам, че твърде класическите теми на тези снимки са го привлекли. При това са и доста добре направени. Смея да твърдя, че определено можеш да ги наречеш изкуство, а не порнография, макар и да не съм сигурен, че всички ще се съгласят.

— От колко време ги имаш?

Взех ги и ги върнах в плика.

— От доста. Всъщност се натъкнах на тях преди няколко месеца, дълго преди да ми хрумне, че ще имам нужда от услугите ти. Веднага те познах, разбира се. Това е един от недостатъците да имаш такова характерно лице. Не че си помислих нещо от този род тогава. Ти беше просто човек, когото бях срещал на едно-две вечерни партита, и тъй като не се интересувам особено от фотография независимо от тематиката й, бях само леко заинтригуван. Всъщност забравих всичко за тях, докато не реших, че ще имам нужда от помощ при Анна и Марти. Тогава ми се стори, че ти си идеалният кандидат. Така че се върнах при партньора си и за мой късмет те още бяха у него.