Саймон Бекетт - Опасни пътища

Той прие сдържано и седна. Налях и на себе си въпреки киселините. Държането на Зепо ми подсказваше, че може да имам нужда. Ако ме будалкаше, беше прекалил.

Подадох му питието и се опитах да изглеждам спокоен.

— Е? — попитах. — Какво стана следобед?

Той отпи доста голяма глътка от уискито. Мускулите на челюстта му се стегнаха и се раздвижиха.

— Кучката ме отблъсна.

Стаята като че се люшна пред очите ми. Зяпнах го.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че отговорът й беше „не“.

— Не?

— Да, „не“! Божичко, да не би да искаш да го чуеш буква по буква?

Все още не можех да приема факта.

— Значи наистина те е отхвърлила?

— Да! Наистина ме отхвърли! Сега достатъчно ясно ли е?

Започваше да ми става ясно. Седнах срещу него.

— Защо?

— Защото тъпата кучка не иска да мами онзи мършав нищожен никаквец, затова!

— Надявам се, не си я попитал по този безцеремонен начин?

Ухили ми се подигравателно.

— О, повярвай, че имам малко здрав разум! Разбира се, че не! Не се наложи, тя ми го заби, преди да успея да попитам каквото и да било!

Затворих очи и ги потрих.

— Май ще е най-добре да ми кажеш точно какво се случи.

— Първо искам още едно питие.

Взех чашата му и я напълних, като долях и собствената си. Зепо прие питието, без да ми благодари.

— Сигурно очакваше нещо — каза той, след като изгълта половината. — Отначало всичко вървеше добре. Смеехме се и чудесно се разбирахме. После я попитах дали би искала да излезе с мен някоя вечер да пийнем по нещо и тя отвърна, че не смята идеята за много добра. Попитах я защо и тя отвърна, че на Марти нямало да му хареса. Така че аз рекох: „Не е необходимо той да знае“, а тя просто отговори: „Мисля, че се сещам накъде биеш, и предпочитам да не го правиш.“ Помислих си, че само се преструва на труднодостъпна, нали разбираш, и иска да я увещавам, така че направих необходимото, изпях й как не мога да се преборя с чувствата си и всички подобни дивотии, но тя не се поддаде. Просто ме сряза! Излезе ми с простотията как предчувствала, че така ще стане, и била поласкана, но обичала Марти и предпочитала нещата да си останат непроменени. После кучката имаше наглостта да ми каже, че ме цени като приятел! Мен! Не можех да го повярвам! Щеше ми се да й избия този шибан разбиращ поглед от лицето!

Бях прекалено зашеметен, за да реагирам на езика му.

— Ти какво й отговори?

— Какво, по дяволите, бих могъл да й отговоря? Тя беше достатъчно ясна, че не желае да участва. Не се интересува от никого освен от онова нищожество!

Отпих още една глътка. Алкохолът изгори стомаха ми. Почти не обърнах внимание.

— Значи това бяха уверенията ти. Доколкото си спомням, твърдеше, че „моментът е назрял“, така беше, струва ми се?

— Сега не се заяждай! Откъде можех да знам, че е шантава? Господи, бих могъл да имам десет по-хубави момичета само с едно щракване на пръстите!

— Тогава е жалко, че има имунитет към пръстите ти, както и към всичко останало! Знаех, че е прекалено рано!

— О, ти си големият експерт, нали? Щом имаш такъв опит, защо не се пробваш да постигнеш по-добър резултат?

Направих усилие да потисна по-нататъшните обвинения.

— Е, станалото станало. С пререкания няма да променим нищо. Най-добре е да решим какво ще правим по-нататък.

Зепо се втренчи унило в чашата си.

— Какво можем да направим? Тя достатъчно ясно ми даде да разбера, че не иска и да знае.

— Сигурно не възнамеряваш да се предадеш толкова лесно?

— Тогава ми кажи какво друго можем да направим! Ако имахме повече време, добре, но нямаме! След няколко седмици ще емигрира, по дяволите!

— И толкова, така ли? Един отказ и подвиваш опашка пред някакъв като Марти?

— Не е моя вината, че има краен срок!

— Може пък това дори да е хубаво. Поне ти дава възможност да си намериш извинение.

— Не насилвай нещата, Доналд.

— Не ги насилвам. Просто правя очевидните изводи. Очаквах от теб по-добри резултати.

— Само че нъцки!

Тези разправии нямаше да ни доведат доникъде.

— Сигурно все пак може да се опита нещо!

Той сви рамене.

— Освен да я упоим, не се сещам за друго. — Погледна ме. — Като се замислиш, идеята не е лоша.

— Не! — Мисълта ме ужаси.

— Както желаеш. — Изгълта останалата част от питието си. — Само ми се ще да бях казал на тая кучка, че скъпоценният й приятел е извратен като касапска кука. Да видим тогава колко романтични чувства щеше да изпитва към него.

Това напълно ми беше изхвръкнало от акъла.