Саймон Бекетт - Опасни пътища

— И тя се съгласи ?

— О, да. Стига да не бъде някой, който да е обратен или пък прекалено стар, за да го вдигне.

— Мили Боже. — Отново погледнах момичето. С нея вече разговаряха двама мъже. — На какво, по дяволите, се хванахте на бас?

— Който изгуби, трябва един ден да бъде слуга на другия. Да прави всичко, което той пожелае. — На устните му се появи доста неприятна усмивка. — Вече имам една-две идеи, ако тя загуби — сви рамене. — Но би го направила дори да се бяхме хванали на пакетче чипс. Ейнджи е готова на всичко. Сега защо не ми налееш питието, което ми обеща, и не ми покажеш щастливата двойка.

Огледах се да видя къде бяха Анна и Марти.

— Те са до отсрещната стена, вляво от теб. Какво ще пиеш?

— „Манхатън“. Същото и за Ейнджи, тъй като забрави да я попиташ. — Погледна натам. — Онази с тъмната коса и черната рокля ли?

— Да.

Той вдигна вежди.

— Не е лоша. Разбирам какво имаш предвид за гаджето й. Нищо чудно, че си ядосан.

— Доста.

— Сигурно има голяма пишка. — Разлях вермута по масата. Зепо се ухили. — Извинявам се.

Подадох му питиетата и невъзмутимо избърсах разлятата течност.

— Не мисля, че такива приказки са подходящи, знаеш ли? — рекох. — Надявам се да си способен да проявиш въздържаност, докато говориш с Анна.

По устните му заигра подигравателна усмивка.

— Ще се държа като истински джентълмен, не се безпокой.

Като се имаше предвид странното му поведение, беше много по-лесно да го каже, отколкото да го направи наистина.

— Кога възнамеряваш да започнеш?

Той сви рамене.

— Най-добре веднага. Ще измъкна Ейнджи от онези двамата, преди да ги е отвела в спалнята, и можем да идем при тях.

Като се опитвах да потисна опасенията си, ги поведох към мястото, където Анна и Марти разговаряха с една жена на средна възраст, моя позната, която се занимаваше с вътрешна архитектура.

— Мисля, че не се познавате с Ейнджи и Зепо — рекох и ги представих. После се обърнах към Марти: — Тук има един човек, с когото може би ще искаш да се запознаеш. Твой сънародник.

— О… да, разбира се. — Хвърли бърз поглед на Анна, докато го водех, а аз се преструвах, че не забелязвам липсата му на ентусиазъм.

— Сигурен съм, че ще ти е приятно да поговориш с него — казах, докато се приближавахме към другия американец — човек, когото почти не познавах и бях поканил точно с тази цел. Оставих ги заедно и се отдалечих. Улових погледа на Зепо и леко му кимнах. Малко след това забелязах как момичето, което беше довел, се отдалечи от тях и отиде до масата с питиетата. Но вместо да се върне при Зепо, тя се насочи към Марти, който слушаше с очевидна досада по-възрастния американец. Изглежда, й се зарадва.

Сипах си ново питие и се опитах да се поотпусна. После забелязах, че познатата ми продължаваше да разговаря с Анна и Зепо. Отидох при тях.

— Скъпа Мириам, едва не забравих! Трябва да дойдеш да видиш новата ми придобивка. Купих я единствено с търговска цел и много бих искал да чуя мнението ти. Лично аз смятам, че е ужасна, така че е съвсем възможно на теб да ти хареса.

Тя се изсмя.

— В такъв случай сигурно си прав.

Обясних на Анна и на Зепо:

— Имаме отдавнашен спор кое е изкуство и кое лъжеизкуство, така че умирах да налея масло в огъня с това чудовищно нещо.

— Доналд, сякаш живееш в деветнадесети век, толкова си изостанал — рече Мириам. — Понякога се отчайвам от теб.

— Значи за мен все още има надежда. Но се съмнявам, че дори ти ще можеш да защитиш това отвратително нещо. Нямам търпение да го продам, честно да си кажа. Оставих го тук само, за да ти го покажа. — Хванах я за ръката и я поведох. Картината беше в друга стая. Докато излизахме, погледнах назад. Анна се смееше на някакво остроумие на Зепо. В другия край на стаята Марти и момичето бяха потънали в разговор. Тези белези ми се сториха обнадеждаващи и се опитах да не мисля много-много.

Зепо и момичето си тръгнаха малко след полунощ. Не бях имал възможността отново да говоря насаме с него, но доколкото бях забелязал, не беше повторил странното си поведение от началото на вечерта. Поне той и момичето бяха прекарали значително време с евентуалните си — макар и незнаещи за това — партньори, което изглеждаше окуражаващо.

— Ще ти позвъня утре — подхвърли той, докато ги изпращах до вратата. Прикрих нетърпението си и им пожелах лека нощ.

Като се върнах, Анна и Марти също се приготвяха да си тръгват. Наложи ми се да ги оставя в коридора, за да почистя петното от чашата червено вино, която един простак беше разлял. Не ме забелязаха, когато се върнах. Марти стоеше зад Анна, като й помагаше да си облече палтото, и когато тя се мушна в него, той се наведе и я целуна по врата. Тя се усмихна, без да се обръща, и леко наведе глава. Случилото се беше спонтанно и интимно, но не можех да понеса гледката. Прочистих гърлото си и бързо се насочих към тях.