Саймон Бекетт - Опасни пътища

— Тъкмо бях започнала да се безпокоя — каза тя, когато влязох. Веднага усетих, че мъките ми не бяха отишли напразно. — Чудех се къде си. Добре ли си? Изглеждаш съсипан.

Почувствах загрижеността й като балсам за сутрешните си рани. Отпуснах се в един стол и затворих очи.

— Имах малко произшествие на идване — отвърнах и й разказах какво се бе случило. Звучеше много по-нормално, като го разправях, отколкото докато го бях преживявал, а описанието на онази идиотка с рейндж роувъра дори накара Анна да се разсмее. Историята дотолкова ме ободри, че едва не забравих какво друго трябваше да й кажа.

— О, между другото — рекох, преди тя да си тръгне. — Следващата събота давам коктейл. Надявам се, че с Марти ще можете да дойдете.

Идеята за партито беше на Зепо. Възприех я като добра, докато не ми се изясни, че той имаше предвид аз да го организирам.

— Никога досега не съм правил парти — възпротивих се, ужасен от тази мисъл.

Той се усмихна.

— Е, тъкмо сега ти е паднало.

Нашествието започна в събота следобед с пристигането на наетите от мен доставчици. Подът се осея с кашони с прибори, чинии и чаши. Не след дълго домът ми гъмжеше от непознати. Ужасявах се при мисълта да не счупят, да не изцапат и да не откраднат нещо и се опитвах да следя всичко, което ставаше. Когато пристигнаха първите гости, нервите ми вече бяха съсипани. Ненавиждах мисълта за безброй многото хора, които щяха да сноват из дома ми, превръщайки го в бар. Но когато започнаха да пристигат още гости и бях освободен от задължението да поддържам разговора, започнах малко да се отпускам. Анна и Марти пристигнаха, когато целият долен етаж вече беше доста пълен. И нещо, което ме учуди дори повече — всички като че ли се забавляваха доста добре. Доколкото можах да видя, всички, които бях поканил, присъстваха.

Освен един.

Нетърпението ми премина в безпокойство. Ако Зепо не се появеше, тогава цялото събитие щеше да се окаже губене на време. Усмивката ми ставаше все по-напрегната. Не можех да понеса да говоря дори с Анна и Марти по-дълго време. Костваше ми доста усилия да не поглеждам непрекъснато часовника си и почти бях решил да му се обадя, когато на вратата се позвъни.

Отидох да отворя, като се надявах да е той. Така беше.

— Зепо! Радвам се, че успя да дойдеш! — Очаквах да забележи язвителността в гласа ми. Той само се ухили.

— Не бих пропуснал партито за нищо на света. Това е Ейнджи.

Момичето очевидно беше манекенка — руса и невероятно красива. Поздравих я и отстъпих встрани, за да влязат. Тя си съблече палтото и ми го подаде. Отдолу беше облечена с много къса и много тясна червена рокля, която прилепваше плътно към безспорно страхотното й тяло. Зепо беше предложил да я доведе. Аз обаче не бях особено ентусиазиран и сега, след като я видях, ентусиазмът ми беше дори още по-малък.

— Да ви предложа по едно питие — рекох. Зепо улови погледа ми.

— Ще дойда с теб. Няма да се бавя много, Ейнджи.

Оставихме я в дневната и отидохме до масата с напитките.

— Къде беше? — запитах, като се опитвах да говоря тихо. — Помислих си, че няма да дойдеш.

Стори ми се, че не му пукаше.

— Ейнджи е виновна. Не мислех, че изобщо ще успеем. Не искаше да тръгне, преди да я изчукам. — Едва не изпуснах бутилката, която държах. Зепо се изсмя. — Не се безпокой. После и двамата взехме душ.

Опитах се да скрия отвращението си.

— Надявам се, че не сте прекалено уморени, за да се представите, както трябва.

— О, не. И двамата изгаряме от желание за това.

Погледнах към мястото, където стоеше момичето. Позата й беше самоуверена и показна.

— Сигурен ли си, че е подходяща? — попитах със съмнение.

— Ейнджи? Божичко, така ми се струва. Готова е и прилича на разгонена кучка. Какво повече искаш?

— Не мислиш ли, че може да е… ами… малко прекалено ясна, а?

Той мушна един малък сандвич в устата си.

— Съжалявам, Доналд, но не успях да намеря Гърл Гайд 1 1 Членка на младежка организация, подобна на скаутската. — Бел.пр.‍ за толкова кратко време. Хайде, отпусни се. Хващам се на бас, че тук няма нито един мъж, който да не се задъхва само като я види. Присъстващите се изключват, разбира се.

Запитах се дали не беше пиян. Но изглеждаше достатъчно трезвен. Отминах подигравката му.

— Какво точно й каза?

— Само, че трябва да отидем на скучно парти. Хванахме се на бас, че няма да успее да свали онзи, когото избера. За да бъдат шансовете ни по-големи, я успокоих, че ще й дам една седмица да го направи, стига да започне от тази вечер.