Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

— Какво… какво питате, господин учителю?

— Покажи ми къде в Свещения Коран е тази повеля на Аллах, в която се казва, че трябва да избягваме употребата на сила.

Момчето погледна объркано книгата, която държеше пред себе си.

— Ами… ето тук… в сура 3, господин учителю.

— Кажи аята.

Ученикът не го знаеше наизуст и отвори Корана с разтреперана от притеснение пухкава ръка. Намери трета глава и плъзна дебел палец по листите, мълчаливо проследявайки един по един аятите. Мигът се проточи, но учителят изчакваше и тишината драматично нажежаваше обстановката.

— Ето! — възкликна най-сетне ученикът с нескрито облекчение. — Тук е! Аят 134!

— Прочети го.

Момчето изпухтя, за да се освободи от напрежението, сякаш бе локомотив, който трябваше да изпусне парата. Тялото му трепереше и думите заподскачаха на пресекулки, когато зачете аята.

— „… за богобоязливите, които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората — Аллах обича благодетелните“.

— Това ли е?

Дебелото момче вдигна глава; потеше се обилно и преглъщаше с усилие.

— Има още сури, в които… в които Аллах казва същото, господин учителю.

— Разбира се, че има — съгласи се Айман с леден глас. — Например в сура 42, аят 37, бог обещава най-доброто на онези, „които отбягват големите грехове и скверностите и дори да се гневят, прощават“. — Сви рамене. — Е, и какво от това? Аллах иска да има опрощение между правоверните и да се прави добро. Нека да простим тогава и доброто да надделее между правоверните. Затова сме добри мюсюлмани. Но да се възвеличава ислямът също е добро дело! Да се извинят кафирун , които са приели исляма, също означава да простим! Но все пак има граници за прошката. Или няма такива? Какво казва Аллах в Свещения Коран за онези, които крадат? Казва ли да им се прости? Не! Повелява да им се отрежат ръцете! Какво казва Аллах чрез сунна за прелюбодейците? Повелява ли да им се прости? Не! Казва да бъдат бити с камъни до смърт! Какво казва Аллах в Свещения Коран за идолопоклонниците? Говори ли за прошка? Не! Повелява да ги избиваме от засада! Свещеният Коран трябва да се чете и разбира в неговата цялост, шериатът трябва да се почита в неговата цялост! Разбрахте ли?

Одобрителен шепот премина през класната стая.

Посочи дебелия ученик, който отново се беше умълчал, свит на мястото си.

— Суфите обезсилиха исляма — изрече с укор, сякаш онова момче представляваше цялата общност на суфите. — Когато кръстоносците кафирун нападнали исляма и превзели Ал Кудз, Аллах да ги прокълне завинаги, някои от суфите се възпротивили срещу употребата на сила, като казвали, че борбата, проповядвана в Свещения Коран, не била физическа, а духовна. Тези приказки отслабили исляма и заради проклетите суфи кръстоносците успели да унижат уммата . И когато по-късно монголците нападнали и превзели седалището на халифата Багдад, много суфи повтаряли същата ерес, твърдейки, че не трябва да се воюва с оръжия, че проблемите не се решават със сила… всички тези християнски приказки. И какъв бил резултатът от това? Ислямът отново бил обезсилен и уммата отново била унижена! И знаете ли кой въстанал срещу суфите и ги обявил за еретици? Ибн Таймия! Знаете ли какво казал Ибн Таймия?

Погледна класа, сякаш очакваше отговор, макар всички да знаеха, че въпросът беше реторичен и че никой нямаше да отговори.

— Ибн Таймия заявил, че суфизмът е християнско движение! — Вдигна пръст, за да подчертае твърдението. — Християнско движение! Смятат се за правоверни, но са християни! Също като християните суфите смятат, че като се молят на Аллах, те са с Аллах и Аллах е с тях. Къде е написано това в Свещения Коран! Никъде! Такива молитви са присъщи за християните кафирун , а не за един истински правоверен! Освен това суфите призовават светците, точно като неверниците християни и шиити, и по този начин отричат, че има един само бог! — Обърна се отново към ученика. — Те са обикновени кафирун , но се правят на правоверни! Затова не се оставяйте да ви мамят тези отстъпници! Ислямът, който се проповядва от суфите, не е ислямът, който е записан в Свещения Коран! Четете само онова, което наистина е в Свещения Коран, и ще се запознаете с божието слово. Не слушайте посредници, които правят тълкувания, както им е угодно!

Урокът неочаквано стана тягостен, най-вече заради присъствието на тримата ученици, които бяха казали, че са суфи, и заради начина, по който учителят беше обяснил движението. Всички естествено бяха слушали за суфите. Дори имаше суфистки поеми, които четяха в медресето или вкъщи. Но никой не се беше замислял, че суфисткото учение би могло да се разглежда като отклонение спрямо Корана и сунната на Пророка.