Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

— Искате да кажете, че тези бомби могат да предизвикат ядрена експлозия?

— Не, разбира се. Но ако се взривят на открито, биха могли да разпръснат радиоактивен материал на стотици квадратни километри разстояние. Нали разбирате каква психологическа реакция би предизвикало това? Цезият например излъчва гама-лъчи, които могат да увредят биологичните тъкани, както и да предизвикат радиоактивно отравяне и рак. Един такъв атентат би довел до всеобща паника заради заплахата от радиоактивност. Жертвите на автомобилни произшествия при отчаяните опити за бягство могат да се окажат дори повече, отколкото жертвите на експлозията и засегнатите от радиоактивност. Ако е използван мощен радиоактивен материал, може да се наложи евакуация и районът на експлозията да се обеззаразява в продължение на месеци. Горните пластове пръст и дори растителността, асфалтът и циментът — всичко ще трябва да се махне и да се складира на сигурно място. Хиляди хора ще бъдат принудително преселени и много от тях никога няма да се завърнат. Представяте ли си какъв хаос би настанал?

— Но откъде могат да вземат радиоактивен материал?

— Отвсякъде. От болниците например. Рентгеновите апарати, за които споменах преди малко, са радиоактивни при включване. Дори детекторите на дим, използвани по офисите, съдържат радиоактивен материал. Всеки терорист би могъл да се снабди с такъв материал, да добави динамит и… бум!

— Щом е толкова лесно, защо не са го направили досега?

Ребека се облегна на стола, връхлетяна от внезапна умора.

— Вече са го направили.

— Какво?…

— През 1995 година чеченски терористи са поставили бомба в Измайловски парк в Москва. Бомбата съдържала динамит и няколко килограма цезий 137, високорадиоактивен материал. За щастие, вместо да я взривят, те се обадили на местната телевизионна станция и посочили мястото, където се намира бомбата. Този път се разминало — не пожелали да предизвикват разрушения, а само да внушат страх. Предвид случилото се на 11 септември, не знам дали следващият път терористите биха били толкова услужливи…

Сервитьорът дойде с димящо капучино и на секундата изчезна. Томаш си сложи захар в кафето и разсеяно започна да го разбърква с лъжичката; мисълта му бе погълната от новите проблеми, с които го бяха запознали.

— С целия този разговор се отклонихме от темата за Португалия — отбеляза той.

— Така е, отклонихме се.

— Признавам си, че все още не разбирам защо се свързахте с мен.

— Нужен сте ни, за да разберем какво става в Португалия: какво правят ислямските фундаменталисти там, дали се наблюдава нещо нередно… такива неща.

— Но такава информация имат португалските секретни служби, SIS 82 82 Serviço de Informações de Segurança — Служба „Информация и сигурност“. — Б.р. .

— SIS върши работа в някои случаи, в други — не. Вие имате контакти сред ислямската общност, но SIS няма.

На лицето на Томаш се появи въпросително изражение.

— Какво става с ислямската общност в Португалия? Добри хора са. Познавам ги — фантастични са, а и много мирни хора, невероятно отзивчиви. Повечето са от Мозамбик, хора с добри позиции в португалското общество и, между нас казано, въпросът за религията дори не стои на дневен ред. Знаете ли, в огъня съм готов да вляза за тях.

— Истина е, че имаме отлични отзиви за мюсюлманите в Португалия. Всъщност това се отнася за мюсюлманите от всички португалско говорещи страни, като Бразилия, Гвинея Бисау и Мозамбик. За разлика от случващото се в повечето западни страни, мюсюлманите в Португалия не са изолирано малцинство, а знатни граждани, много добре интегрирани и с висше образование. И както изглежда, значителна част от тях поставят лузофонията пред ислямизма, или поне ги равнопоставят.

— Тогава какви са съмненията?

Ребека остана за миг загледана в събеседника си.

— Черни овце се намират във всяко стадо…

— Какво искате да кажете с това?

Американката взе бизнес куфарчето, което беше оставила в краката си, сложи го в скута си и го отвори. Извади отвътре портативен компютър и като дръпна настрани капучиното, направи място и го постави на масата.

— „Ал Кайда“ много обича интернет — каза тя, натискайки копчето за включване. — След атентатите от 1998 година срещу американските посолства в Найроби и Дар-ес-Салам организацията на Бин Ладен и Ал Зауахири координира всичките си големи операции чрез интернет. — Екранът на компютъра светна. — Прибягват до извънредно сложни форми на кодиране на посланията. Например използват програми за криптиране, които…