Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

Рецитираното наум привърши, когато усети, че баща му се връща на мястото си, за да продължи обяда. Беше се изпотил и дишаше на пресекулки. Веднага щом господин Бараках разряза едно кюфте и сложи половин парче в устата си, децата безмълвно последваха примера му. Чуваха майка им да стене в стаята, където съпругът й я беше заключил, но никой не се осмеляваше да направи каквото и да било.

Никой, с изключение на Ахмед. Терзан от непреставащите стенания и макар да осъзнаваше, че подобно отношение беше справедливо и правилно, момчето взе мълчаливо решение, което щеше да промени живота му.

Избягваше да се задържа вкъщи. След училище отиваше в джамията да се моли и учи и се прибираше у дома едва привечер, за вечеря. Но скоро го загложди мисълта доколко беше благоразумно да търси убежище в джамията. Шейх Саад беше моллата в храма, но щом Ахмед го видеше, си спомняше думите на учителя Айман, Аллах да го пази, — „Твоят молла е суфи, дръж се настрани от него“.

Започна да се отнася критично към всичко, което Саад казваше. Докато един ден чу молитва, която го накара да повдигне вежди.

— „Господи мой, колко си благосклонен към оня, който върви срещу Твоите начала — зареди молитвата шейхът. — Оня, който Те потърси и се отрече от Теб, оня, който потърси убежище в Теб и Те предаде, и онзи, кой го се приближи до теб и се отдръпна…“

Ахмед се замисли над молитвата. Господи мой, колко си благосклонен към оногова, който върви срещу Твоите начала? Но какво е това? Аллах е добър към онзи, който не Го почита? Къде е написано това?

Когато молитвата приключи, Ахмед отиде при Саад.

— Шейх Саад, мога ли да ви задам един въпрос?

— Кажи, момче.

— Каква е тази молитва? Не си спомням да съм я чел в Корана…

— Това е молитва на ордена „Накшбанди“.

— Пророкът казвал ли я е?

Саад се усмихна и заобиколи въпроса.

— Орденът „Накшбанди“ се с появил няколко века след Пророка, момче. — Приведе се над ученика си, галейки го по косата. — Виждам, че тази молитва привлече вниманието ти. Хубава е, нали? В нея е отразена добротата и толерантността на исляма.

Ахмед не каза нищо, но запечата в паметта си името на ордена. При първия удобен случай се промъкна в библиотеката на джамията и потърси книгата, в която ставаше дума за „Накшбанди“. Откри, че орденът се свързва с името на Бахаудин Накшбанд, светеца от Бухара, живял през XIV век. По средата на текста се споменаваше ислямското течение, към което принадлежеше орденът.

Беше суфи.

— Така си и помислих — прошепна Ахмед, присвивайки очи. — Така си и помислих!

Принадлежността на шейха към суфите беше станала очевидна, но липсваше едно последно доказателство. Нали самият Мохамед казва, че не можем да виним някого за нещо без достатъчно доказателства?

Нали Пророкът държи в някои случаи да има четирима свидетели, така че никой да не бъде несправедливо обвинен?

Доказателството изникна съвсем неочаквано следващия петък. В края на обедната молитва Саад се приближи до ученика.

— Спомняш ли си онази молитва, която така те впечатли онзи ден?

Ахмед се замисли и накрая се сети, че духовникът има предвид молитвата на ордена „Накшбанди“.

— Да… — промърмори приглушено, опитвайки се да прикрие онова, което всъщност си мислеше.

— Има хиляди начини да се докоснем до Създателя — загадъчно каза шейхът. — Молитвата е единият от тях.

— Не разбирам. Какво искате да кажете?

— Искаш ли да ти покажа?

Най-напред Ахмед помисли да откаже, защото нямаше доверие на тия новости. Но после осъзна, че се открива златна възможност да опознае по-добре учителя си, и като преодоля нежеланието си, в крайна сметка прие.

Тази вечер духовникът го заведе в сърцето на Кайро, в сука 87 87 Арабска дума за пазар. — Б.пр. „Хан ал Халили“. Свиха по тясна уличка, която ги отведе до стара сграда с голям вътрешен двор. В двора имаше наредени столове и сцена в дъното. Дворът се ограждаше от триетажната сграда с изящна машрабия 88 88 Древен елемент на арабската архитектура с издадени еркерни прозорци, покрити с филигранна дървена решетка. — Б.пр. в горните етажи.

— Това е викала 89 89 Или шерефе — балконът в горната част на минарето; означава и хан . — Б.пр. — поясни той. От питащия поглед на ученика си разбра, че думата нищо не му говори. — Преди, когато още не е имало хотели, търговците отсядали в Кайро в ханове, преди да поемат с керваните си през Сахара. Това е един от тези ханове.