Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

Ахмед недоверчиво оглеждаше столовете и подиума, както и множеството, което се трупаше в двора. Виждаха се туристи кафирун да се настаняват тук и там.

— Тези хора не приличат на керванджии. Какво правят тук?

— Потърпи малко и ще разбереш.

Само след минути група мъже с тюрбани и бели дрехи се качиха на сцената, а други се появиха на балкона с музикални инструменти, сред които се открояваше табла 90 90 Комплект музикални перкусионни инструменти. — Б.пр. . Аплодисменти изпълниха двора и веднага хората от балкона засвириха, а другите на подиума се завъртяха в ритъма на музиката. Беше странна мелодия, хипнотична и завладяваща, която накара стените да потреперят. Танцьорите не спираха да се въртят, следвайки упойващия ритъм, робите им се въртяха околовръст като колела, мелодията неспирно ускоряваше ритъм, стигайки до неистовост, — танцьори, въртящи се в многоцветен вихър, многобройни тела, слели се в едно-единствено движение, сенки, понесени от водовъртеж, изпаднали в транс.

— Какво правят?

— Търсят духовна връзка със Създателя. — Шейхът махна към въртящите се фигури, предишните бяха отлетели от сцената и сега мъже с черни тюрбани и роби се въртяха до кресчендо. — Виж каква красота! Виж колко е възвишено! Сливат се с бог чрез музика и танц. Но го правят и чрез медитиране и рецитиране. Има хиляди начини, по които можеш да се докоснеш до Аллах.

По лицето на Ахмед се изписа отвращение.

— Да се докоснеш до Аллах? Да не са християни?

— Мюсюлмани са.

Момчето понечи да поклати укорително глава, но се въздържа. Къде се е виждало подобно нещо? Мюсюлмани да общуват духовно с бога? Мюсюлмани да търсят път към Всемилостивия чрез медитиране, музика и танц? Къде е записано това в Корана?

Заби поглед в шейха, който не откъсваше очи от хипнотичния танц на въртящите се фигури, и без да му мисли, попита направо:

— Какви са тези мъже?

— Дервиши.

— Какво е това?

Шейхът най-сетне откъсна очи от танцьорите и се усмихна на ученика си.

— Аскети суфи.

Доказателството!

Ахмед не знаеше дали да негодува, или да ликува, че подозренията му най-сетне се бяха потвърдили. Но вече нямаше никакво съмнение. Шейхът беше суфи! Учителят Айман беше прав! Шейхът беше суфи! А какъв можеше да е един суфи, освен мюсюлманин под християнско влияние?

Кафир , разбира се.

А това означаваше, че той, Ахмед, беше поучаван от един кафир ! Това означаваше, че истинският ислям не беше този, който шейхът му преподаваше. Още по-лошо — истинският ислям не беше този, който моллата проповядваше всеки петък в джамията. И той, и семейството му се вслушваха в прикрита християнска доктрина, а не в истинския ислям! Истинският ислям е изложен от Аллах в Корана и нагледно обяснен от Пророка в сунната. Истинският ислям е този от сура 9, аят 5.

„Убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обсаждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада!“

Как можеха истинските мюсюлмани да пренебрегват толкова ясни повели на Аллах?

Започна да избягва шейх саад и онази джамия. Щом Приключеха часовете в медресето, предпочиташе да ходи надалече, да се скита из улиците на Кайро, без да знае накъде отива, а после внезапно се озоваваше на две крачки от хана, където бяха танцували дервишите суфи и където откри най-хубавата джамия в сука „Хан ал Халили“.

Голямата джамия „Ал Азхар“ се превърна в цел на броденето му из улиците след училище. Наближеше ли часът за молитва, влизаше в храма насред базара и с удвоено усърдие изричаше молитвите към Аллах. Моллите изглеждаха доста уклончиви, но поне не бяха суфи. Ахмед заключи, че уклончивият ислям беше общ недостатък в Египет; страхът, да не би да не се харесат на правителството, изглежда, бе по-голям от вярата на тези страхливи духовници. За да избегне проблема, той се съсредоточи главно върху рецитирането на Корана, без да обръща внимание на проповедта по време на молитвата.

Останалата част от времето прекарваше сред търговците на пазара. Обичаше глъчката, цветовете, ароматите, оживлението, множеството, съставено от толкова различни хора. Шляеше се сам из сука, макар че обикновено кръстосваше из „Шария ал Муиз ли Дин Аллах“, а по някое време отдъхваше в сянката на източеното минаре на „Ал Гоури“. Дочуваше от улицата децата от медресето да рецитират в хор Корана и седнал на тротоара се забавляваше, докато ги слушаше. Ах, как го въодушевяваха думите на Аллах, напевно редени от онези сладки гласчета!