Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

Това разкритие порази Ахмед, както никого от другите ученици. Докато класната стая се изпразваше, момчето премисляше онова, което учителят му беше казал преди това в коридора. Шейх Саад бил суфи! Прокълнатата дума отекваше безспир в главата му. Суфи! Шейхът бил суфи!

При толкова много нови неща, които го терзаеха, Ахмед се нуждаеше от още пояснения. Отиде при учителя и изчака съучениците си да излязат.

— Сега разбра ли защо трябва да се разграничиш от моллата? — попита го Айман със суров поглед.

— Да, господин учителю. Но все още не са ми ясни някои неща.

Класната стая се изпразни и Айман се запъти към вратата, придружен от последния ученик.

— Кажи.

— Суфите, господин учителю. В коя сура и аят на Корана се…

— Ето го! — отекна мъжки глас в коридора.

При вида на групата полицаи, обсадили вратата на класната стая, Айман се вцепени. Ахмед, който вървеше след него, загуби ума и дума.

— Той е! — повтори същият глас, сочейки към човека в джелаба, застанал до вратата.

Ахмед погледна към човека, който се беше обадил, а сега сочеше учителя по религия, и разпозна в него емира на медресето. Един от полицаите, явно шефът, махна към хората си.

— Хванете го!

Полицаите хванаха Айман на секундата. Един от тях изви ръката му и го принуди да се приведе.

— Какво става? — попита учителят с променен глас, извивайки се в усилие да се освободи. — Пуснете ме! В името на Аллах, пуснете ме! Искам…

Един от полицаите удари с юмрук Айман в корема, а двама други закопчаха с белезници ръцете му отзад, на гърба. След като го лишиха от възможност да се съпротивлява, полицаите повлякоха учителя по коридора. Всичко стана много бързо. Айман се спъна и падна, но полицаите не спряха и продължиха да го влачат по пода, докато накрая изчезнаха зад ъгъла.

Ахмед наблюдаваше всичко, парализиран от ужас.

Harry’s bar бе задушен и препълнен. Партерът гъмжеше от хора и Томаш предпочете да заведе Ребека на първия етаж, където обстановката беше по-спокойна. Седнаха в един ъгъл, в жълтеникав полуздрач, и си поръчаха bellini 76 76 Популярен коктейл, създаден във Венеция през първата половина на XX в.; традиционно се приготвя от шампанско и пюре от праскови. — Б.р. като начало.

— Не се оплаквам — отбеляза Томаш с лека гримаса, — но Harry’s bar , изглежда, разчита на старата си слава. — Посочи менюто. — Съотношението цена-качество не е каквото би могло да се очаква.

— Не се притеснявайте, NEST плаща.

— Знам и точно затова го отбелязвам — разсмя се той. — Ако плащах от собствения си джоб, щях да си трая.

Ребека оправи русите си коси и обходи с искрящ поглед ресторанта.

— Не можете да отречете, че притежава класа…

— Не отричам.

Американката пое театрално дъх, очарована от атмосферата на легендарния Harry’s bar .

— Awesome! 77 77 Страхотно! (англ.). — Б.пр. — възкликна тя. — Хемингуей е идвал тук! Знаете ли това?

Томаш стоеше с усмивка на лицето.

— Вие, американците, сте маниаци на тема Хемингуей.

— Той е един от най-добрите ни писатели. Но тук са идвали и големи европейски звезди… Мария Калас, Онасис… — Взе менюто и посочи най-известното ястие на ресторанта. — Знаете ли, че точно тук са измислили carpaccio 78 78 Средиземноморско ястие от сурово телешко месо, нарязано на тънки резени, традиционно подправяно с лимонов сок. — Б.р. ? Фантастично, нали? Какво ще кажете да си поръчаме по една порция?

— Ако плаща NEST …

Само миг след това сервитьорът беше взел поръчката им. Ребека наистина изглеждаше развълнувана от факта, че се намира в прочутия бар, но Томаш не преставаше да мисли за онова, което американката му беше казала на влизане в Harry’s bar .

— Сериозно ли смятате, че ислямските фундаменталисти са хвърлили око на Португалия?

Тя го изгледа предизвикателно.

— Вие как смятате, Том? — попита с дързък тон. — Вие сте историк и познавате задълбочено исляма. Нима мислите, че след като те проявяват интерес към възвръщането на контрола си над Ал Андалус, ще се задоволят само с Испания? Наистина ли вярвате в това?

Томаш въздъхна, сполетян от неочаквано притеснение.

— Абсолютно сте права — призна той. — В светлината на онова, което научих в Университета „Ал Азхар“, заплахата може би е много по-сериозна, отколкото си я представяме. — Пръстите му забарабаниха по масата. — Смятате ли, че заплахата, която тегне над полуострова, е ядрена?

Ребека изви устни скептично.