Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

— Проучих моллата ти — прошепна учителят в ухото му. — Той е суфи. — Айман се изправи и добави с обичайно висок глас: — Дръж се настрани от него.

След като даде съвета си, учителят му обърна гръб и продължи пътя си. Ученикът стоеше като закован, впил поглед в отдалечаващата се джелаба, без да проумее смисъла на онова, което току-що беше чул.

— Учителю! — успя все пак да извика след него. — Какъв е проблемът да си суфи?

Айман, който вече беше пред вратата на класната стая, обърна глава назад и му се усмихна загадъчно.

— Сега ще разбереш.

Урокът започна с обичайното рецитиране на Корана. Много ученици като Ахмед се опитваха да наизустят цялата Свещена книга и бяха способни да декламират първите сури, без да гледат в текста. Но половин час по-късно учителят съобщи, че в оставащото време от часа ще се посветят на изучаването на историята на исляма, което предизвика весело оживление в класа. Нямаше ученик, който да не обича да слуша славните епизоди, които учителят разказваше толкова изкусно.

— В началото ислямът преживял период на славен напредък — започна Айман, подхващайки темата, която вълнуваше всички. — Войската на Пророка, мир нему и благословение, подчинила цяла Арабия на волята на Аллах и веднага след това, следвайки божието повеление, низпослано в Свещения Коран и в сунната, нашите храбри муджахидини завладели и наложили исляма на съседните страни. Било време на непрестанна борба, на войни и битки, но ислямът винаги излизал победител.

— Аллаху акбар! — викнаха в един глас учениците, предусещайки, че ще последва още един славен епичен разказ.

Учителят направи знак да млъкнат.

— След известно време обаче битките дотегнали на някои от по-слабоволевите правоверни. Те били загрижени повече за собственото си благополучие, отколкото за изпълнението на повелите на Аллах, низпослани в Свещения Коран, и за разпространението на божието слово. Когато войската ни покорила народи, които не били арабски, като тук, в Египет, или в Сирия, тези слабоволеви правоверни установили контакт с християните, живеещи тук, и се повлияли от тях.

— Какво искате да кажете, господин учителю? Че имало правоверни, които се повлияли от кафирун ? — попита един ученик, озадачен от казаното.

— Например виждали как християнските монаси живеят затворени в манастирите, твърдейки, че в молитвено съзерцание общуват с бога и намират мир и любов. Всички тези приказки повлияли на слабоволевите правоверни и много от тях заговорили за любовта на Аллах, а не за силата на Аллах. Така се родил суфизмът, движение, което проповядва любовта, мира и духовното начало. — Айман обходи с поглед класната стая. — Някой от вас, да не би да е суфи?

Три колебливи ръце се вдигнаха нагоре. Учителят се вгледа в тримата ученици и по лицето му се изписа презрение.

— Знайте тогава, че суфизмът не е ислям.

Тримата отвориха очи от изненада. Погледите на съучениците им се насочиха към тях и те внезапно се изпълниха със страх. Какво искаше да каже учителят с това?

— Но аз съм вярващ, господин учителю — заоправдава се почти уплашено единият от тях. — Изпълнявам пълния салят, спазвам заката, почитам…

— Спазването на някои предписания на исляма не прави човека правоверен — прекъсна го Айман със студен и рязък тон. — За да си истински мюсюлманин, трябва да изпълняваш всички повели без изключение. Всички. Ето това е казал Аллах в сура 4, аят 65, на Свещения Коран и това е постановено в сунната на Пророка, както е разказано и в съответния хадис . Пратеникът на Аллах е водил мъжете в битка, а сега суфите подценяват значението на войната, така ли? Суфите отричат примера на Пророка, мир нему и благословение, но се смятат за правоверни, а? Нима Аллах не е казал в сура 33, аят 21, на Свещения Коран: „Пратеникът на Аллах е прекрасен образец за вас“? И щом самият Пророк е водел войни и заповядвал да се убиват кафирун , нима това не е прекрасен пример? Щом той е заповядвал да се убива по време на война, кои са суфите, за да подценяват и обезсмислят войната? — Погледът на Айман се заби в един от учениците, които бяха признали, че са суфи, — пълничко момче с големи черни очи. — Къде в Свещения Коран е казано, че трябва да избягваме употребата на сила?

Въпросът увисна в напрегнатата тишина. Учителят не отделяше очи от ученика. Притиснат, ученикът разбра, че трябва да отговори. Беше се свил на мястото си и когато заговори, гласчето му затрепери едва доловимо.