Жозе Родригеш душ Сантуш: Божият гняв

— Чуй ме, Ахмед — каза той меко. — Ти си свободен да ходиш в градината на Аллах, ако така желаеш и когато пожелаеш. Но, знаеш ли, аз не бързам и бих искал да остана още малко тук.

— Разбирам — съгласи се човекът на „Ал Кайда“. Говореше с видимо усилие заради раната в гърдите. — Ако умрете сега, ще отидете в Ада, защото сте неверник. — Разкашля се. — Но има решение.

— Кажи.

— Можете да приемете исляма сега — предложи той. — Кажете шахада , за да засвидетелствате, че приемате Аллах за единствен бог и Мохамед за негов Пророк. Веднага ще станете мюсюлманин и ще умрете като шахид . Бог, с неговото безкрайно милосърдие, ще ви приеме в Рая.

Тези думи прозвучаха на Томаш като смъртна присъда — беше очевидно, че Ахмед няма да проговори. Въпреки това не се отказа. Махна към часовника, чиито цифри проблясваха в здрача на два метра разстояние и отброяваха последните минути.

— Виждаш ли онова там?

Ахмед обърна глава.

01:37

— Остават още минута и половина, докато Аллах ме прибере в Рая — прошепна арабинът. — Господ е велик!

— Когато бомбата избухне, много хора ще загинат, Ахмед. Жени, деца, старци. Не допускай да се случи. Моля те, дай ми кода за деактивиране на бомбата.

— Ако жертвите са мюсюлмани, всички ще станат шахид и ще отидат в Рая с девиците и реките с безалкохолно вино. Ако са неверници, ще видят пламъците на Ада. Господин професорът още има време да смени вярата си.

Томаш дълбоко въздъхна.

— Чуй ме, Ахмед, откъде да знаем, че точно това е божията воля? Защо не дадем възможност на господ да избере?

— Не разбирам — прошепна арабинът и очите му се изпълниха с недоумение. — Какво да избира? Как може да оставим бог да избира?

— Дай ми някаква идея за кода — предложи му историкът. — Ако успея да стигна до ключа, който ще спре обратното броене на часовниковия механизъм, то ще е, защото бог е пожелал бомбата да не избухне. От друга страна, ако не успея, то ще е, защото бог е пожелал да избухне. Как ти се струва идеята? Не ми казвай, че се страхуваш да оставиш бог да вземе решението…

Ахмед отново хвърли поглед към часовника.

01:07

Минута до експлозията. Какво имаше да губи?

— Добре — съгласи се той. — Господ, в безкрайната си мъдрост, ще реши. Насочващата мисъл е следната: Thy mania by I .

Томаш се намръщи.

— Какво?

— Thy mania by I. Това води до кода.

— Това Шекспир ли е, или какво?

Човекът от „Ал Кайда“ хвърли последен поглед към часовника и се усмихна.

01:02

— Имате една минута, господин професоре — каза той, притваряйки очи. — Да бъде волята на Аллах и да се отприщи божият гняв!

Разбирайки, че няма да изтръгне нищо повече от бившия си студент, Томаш се довлече с мъка до часовника и изтрака Thy mania by I по клавиатурата. После впи поглед в кехлибарения циферблат.

00:51

00:50

Цифрите продължиха неумолимия си бяг.

— Е? — попита Ребека, изтерзана от напрежение. — Успя ли да спреш…

— Шшт! — нареди Томаш.

Историкът се съсредоточи над ребуса.

Thy mania by I.

Приличаше на староанглийски и буквално означаваше „твоята мания към мен“. Или „за мен“. Шекспир беше една възможност, но ако действително беше препратка към стих на известния английски пост, всичко беше загубено. Нямаше време да издири препратката към стиха, а още по-малко думата или фразата, която би трябвало да предотврати взрива.

Томаш погледна часовника с нескрито напрежение.

00:45

Две капки пот се стекоха по челото на Томаш. Печалната истина беше, че вече нямаше време за нищо. Надяваше се единствено, че може да става дума за анаграма. Но ако беше нещо друго, наистина всичко беше изгубено. Дали не беше анаграма?

А дори и да беше, времето изтичаше безжалостно.

00:39

Да видим , каза си той и нахвърли набързо ребуса на късче картон, откъснато от един кашон в линейката.

Thy mania by I.

Пронизваща болка в рамото го накара да изстене. Като че игла се движеше в пулсиращата рана, но той си пое въздух дълбоко, овладя страданието и макар и с усилие, отново успя да се концентрира.

Ако беше анаграма, помисли той, би трябвало да запази буквите, но да промени тяхната последователност, така че да стигне до нова фраза или дума, съставена от същите букви. И ако имаше такава фраза, прецени той, най-вероятно бе фраза, важна за исляма. Би трябвало да има двойна буква „y“, двойно „a“, едно „t“, едно „m“…

Дали не беше Allah u akbar ? Не, буквите не съвпадаха. А първите аяти от Корана? Biçmillah Irrahman Irrahim ? Не, и това не ставаше. Би трябвало да е нещо тайно, нещо, което само Ахмед знаеше. Тези ислямски фрази бяха прекалено очебийни, за да бъдат избрани за код.