Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

С импулсивен жест Томаш, който следеше разговора с все по-голямо внимание, изтръгна радиостанцията от ръцете на човека от ФБР и заговори директно с командния център на операцията.

— Big Mother , тук е Томаш Нороня от NEST — представи се. — Работя с Foxtrot One и бих искал да знам нещо.

Отговорът се забави няколко секунди. Томаш доби впечатлението, че шефът на операцията преценява дали да говори с аматьор, при това чужденец, който няма нищо общо с Бюрото. Тежестта на обстоятелствата обаче повлия на решението му.

— Слушам ви, мистър Нороня.

— Проверихте ли вече града с гайгеровите броячи?

— Да.

— И никъде не се констатира радиоактивност?

— Точно така. Няма нищо.

— Искате да кажете, че нито за секунда стрелката на гайгеровия брояч не е отбелязала каквато и да било активност? Нищо, абсолютно нищо?

— Да… тоест, има обстоятелства, при които гайгеровият брояч констатира известно наличие на радиоактивност, нали?

— Какви обстоятелства?

— Ами, вижте, когато се минава покрай болници например. Болниците са пълни с радиоактивна апаратура. Всеки път, когато насочим гайгеров брояч към някоя болница, уредът се задейства. Но това е естествено.

Томаш почувства сърцето му да бие все по-бързо и по-бързо. Очите му се разшириха от ужас, преди да зададе следващия въпрос.

— А… линейките?

— Същото нещо.

Томаш погледна към Тед и Ребека. Тримата се обърнаха едновременно към линейката, спряла до „Крайслер билдинг“, и лицата им се изопнаха. В един неестествено дълъг миг те видяха нещата по съвършено различен начин и смразяващ страх като сянка се спусна над тях.

Линейката беше атомната бомба.

Като разбудени с електрошок, тримата излязоха от вцепенението и се втурнаха да пресичат булеварда. Тед и Ребека тичаха с извадени пистолети, Томаш беше с празни ръце, но и той препускаше с тях, и тримата погълнати от една и съща ужасяваща мисъл.

Линейката беше атомната бомба.

Вече бяха близо до автомобила. Изобщо не се стараеха да се прикриват — положението беше екстремно за подобни условности. Човекът на ФБР хвана дръжката на задната врата и я дръпна, но тя беше заключена.

Без да се колебае, Тед насочи пистолета към ключалката, като придържаше китката си, за да избегне отката на оръжието, и натисна спусъка.

Бум.

Силният звук от изстрела проехтя в тъпанчетата на Томаш и предизвика хаос наоколо. Полицаите, които охраняваха района, извадиха оръжия и закрещяха.

— Не мърдай!

Но Тед не им обърна внимание.

Ключалката на линейката се пръсна на парчета и той дръпна вратата, която веднага се отвори. Вътре имаше двама мъже — единият, в зелена риза, беше коленичил над нещо, а другият, в бяла престилка, беше насочил оръжие към тях.

Бум

Бум.

Тед повали мъжа с бялата престилка, който се сгъна надве и рухна на улицата. Този в зелено, очевидно Ахмед, извади пистолет и го насочи навън.

Трак-трак-трак-трак-трак.

Дъжд от куршуми се изсипа над Тед, който се свлече безпомощно на земята. Полицаите наоколо бяха открили огън срещу него, вземайки човека на ФБР за враг, повалил беззащитен лекар.

— ЦРУ! — извика Ребека към полицаите. — Спрете огъня!

Полицаите се поколебаха и прекратиха стрелбата.

Бум.

Изстрелът дойде от вътрешността на линейката. Томаш се свлече на земята.

Ребека веднага залегна на асфалта и се прицели в Ахмед, който беше обърнал димящото оръжие към нея.

Бум.

Бум.

Ахмед падна вътре в линейката.

Трак-трак-трак-трак-трак.

Полицията откри огън срещу Ребека, но тя лежеше на земята и се оказа трудна цел. Освен това хвърли пистолета и прикри главата си. Когато я видяха обезоръжена, полицаите прекратиха стрелбата, но продължаваха да държат на мушка всички наоколо, включително простреляните.

— Никой да не мърда! — извика един от полицаите. — Останете на земята! Който стане или направи нещо, ще бъде застрелян!

— ЦРУ! — повтори тя. — Аз съм от ЦРУ! Има бомба в линейката! Трябва да я деактивираме!

Информацията обърка полицаите. Погледнаха към линейката, а после към най-високостоящия в йерархията от групата, някакъв дебеланко, който се колебаеше какво да предприеме.

— От ЦРУ ли сте?

— Да. Оставете ме да огледам линейката. Там има бомба!

— Останете на място! — заповяда шкембестият полицай. — Имате ли карта да се идентифицирате?

— Да.

— Покажете я с много бавни движения. Но, повтарям, много бавно. При първото рязко движение ще открием огън.