Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

Агентът на ФБР разсеяно хвърли поглед към полицаите.

— Разбира се, че е нормално.

— Шегувате ли се? — попита Томаш. — Намирате за естествено това стълпотворение на полицаи по улицата? Нима мислите, че нашият човек няма да усети, че го следят?

Тед се разсмя.

— Какво? Да не би да мислите, че всичко това е заради Fireball ? Не, приятелю, това е заради Общото събрание на ООН. Всяка година се разиграва един и същи каубойски спектакъл тук, в Манхатън. Пристигат държавни и правителствени ръководители от цял свят да говорят от трибуната на Общото събрание на ООН и в града настава истински хаос. Направо е ад през тия две седмици.

— И винаги ли е така, когато се свиква Общото събрание на ООН?

— Е, днес е по-зле, истина е. Все пак идва и президентът, нали? В негова чест предохранителните мерки стават още по-зрелищни.

— Кой президент?

— Кой мислите? На Съединените щати, разбира се.

— Президентът на Съединените щати ще говори пред Общото събрание на ООН?

Тед кимна утвърдително.

— Този следобед.

— Той… тук ли е вече?

Човекът от ФБР погледна часовника си.

— Трябва да е пристигнал вече. По сценарий речта му е след петнадесет минути.

Новината потресе Томаш. Закова се насред тротоара, впил очи в зелената риза, която се движеше на петдесетима метра пред тях, — най-сетне беше разбрал. Беше прочел във вестника за речта на президента пред Общото събрание и — какъв идиот бе само! — въобще не беше свързал нещата!

Но сега всичко му беше ясно!

— Ето, това е! — почти извика той, удряйки юмрук в дланта си.

— Какво? — изплаши се Ребека. — Какво е станало?

Историкът махна възбудено към силуета на Ахмед отпред, с разширени от ужас очи.

— Той е изчаквал заради речта! Чака речта!

— Какво?

— „Ал Кайда“ ще взриви атомната бомба, докато президентът произнася речта си в ООН!

— Foxtrot One към Big Mother .

Предвид обстоятелствата Тед дори не се помъчи да прикрие обаждането си по радиовръзката от мобилния апарат, който висеше на колана му.

Трррр.

— Какво има, Foxtrot One ?

— Наредете да евакуират Манхатън и да изведат незабавно президента от сградата на ООН — каза той с ледено спокойствие. — Пуснете гайгеровите броячи в зданието, както и в съседните сгради. Претърсете всичко.

Настъпи смущаваща тишина.

— Защо, Foxtrot One ? Какво се е случило?

— Президентът е в Манхатън! Fireball също е в Манхатън! Съществува голяма вероятност да взриви бомбата още днес! Трябва ли да обяснявам!

— Прието, Foxtrot One .

Видяха Ахмед сред множество пешеходци, които пресичаха Пето авеню. Тръгнаха по 42-ра улица и фасадата на Нюйоркската библиотека остана зад тях. Нямаше никакво съмнение, че неговият бивш студент се беше запътил към седалището на ООН.

— Не би ли било по-добре още сега да го спрем? — попита Томаш изнервен. — Би било по-сигурно, не смятате ли?

— А бомбата? — попита Ребека. — Къде е бомбата?

— Ще разберем по-късно.

— Не, това е неприемливо — каза тя. — Ако неутрализираме Fireball , заплахата остава. Бомбата вероятно е в ръцете на неговите съмишленици. А те няма да се поколебаят да я взривят, в случай че Fireball не се появи. Така че нашият приоритет си остава локализирането на бомбата. Едва когато разберем къде е, бихме могли да предприемем нещо. — Махна към силуета на Ахмед. — Fireball все още не представлява истинска заплаха. Не носи бомбата със себе си, следователно все още разполагаме с някакво време.

Томаш погледна с притеснение часовника си.

— Президентът ще започне речта си след седем минути. — Обърна се към Тед. — Кой друг ще присъства?

— Да видим… Тук са още президентът на Бразилия, испанският министър-председател, италианският министър-председател… президентът на Иран, министър-председателят на…

— И на Иран ли?

Тед внезапно се почувства окуражен.

— Ами да, и иранецът е тук! Това е добре, не мислите ли? Типът е фундаменталист. Щом и той е тук, „Ал Кайда“ няма да се осмели да взриви бомбата днес, нали?

— „Ал Кайда“ е сунитска и смята шиитите за неверници — поясни историкът. — Иранският президент е шиит, следователно е неверник. Смъртта му е чудесен бонус за „Ал Кайда“.

Тед поклати глава и се обърна на изток, взирайки се в района, където се намираше седалището на Обединените нации.

— А ООН? — попита той. — И ООН ли не зачитат?

Томаш се усмихна горчиво.

— Да зачитат ООН? Едни от най-жестоките атаки на „Ал Кайда“ са срещу ООН в Афганистан, в Ирак, Алжир, Сомалия, Судан, Ливан…