Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

Едва бяха приключили разговора, когато другата кола се престрои на лентата на градския транспорт и на скорост задмина мудната колона от автомобили по посока на Манхатън. Томаш почти му завидя, тъй като потокът от коли едва помръдваше на входа на тунела. Придвижването се оказа още по-бавно, отколкото си го представяше, с безкрайна върволица от коли, които ту даваха газ, ту удряха спирачки.

Най-сетне, напредвайки метър по метър, автомобилите на Ахмед и Тед прекосиха тунела „Линкълн“ и излязоха в Манхатън. Португалецът си погледна часовника — само този кратък участък, между Ню Джърси и острова, им беше отнел тридесет минути.

— Страшно задръстване — установи Томаш. — Винаги ли е така?

— Трафикът в Манхатън винаги е натоварен — отговори Тед. — Но днес положението се утежнява от мерките за сигурност.

Десният мигач на понтиака светна ненадейно и колата зави в заявената посока. Тед влезе в запазената за градския транспорт лента и задмина автомобила пред него, престроявайки се зад Ахмед. Понтиакът се шмугна из плетеницата от улички, избягвайки натовареното движение, и пое из Манхатън в източна посока, следван от хората на ФБР.

След четири пресечки зелената кола зави към някакъв тунел и изчезна от полезрението им. Пътуващите в колата на ФБР видяха знак за паркинг.

— Стоп! — нареди Тед по микрофона. — Близо сме.

Заповедта се отнасяше за автомобилите на ФБР, които идваха след тях. Но самият Тед дори не намали, а продължи напред, за да не буди подозрения у Ахмед, в случай че проверява за опашка.

Трррр.

— Sierra One , какво става?

— Fireball влезе в паркинг — поясни Тед, спирайки малко по-нататък. — Sierra Two и Sierra Three , останете по места. Sierra Four и Sierra Five , проверете за други изходи на този паркинг. Внимание, Sierra One ще остане само с един човек. Аз и моите гости ставаме Foxtrot One .

— Защо, Sierra One ?

— Fireball може да премине към вариант Foxtrot .

— Прието.

По даден знак на Тед, Ребека и Томаш изскочиха от колата и тръгнаха по тротоара към паркинга.

— Какво значи това, че Fireball може да премине към Foxtrot ? — попита Томаш, който проявяваше жив интерес към всякакви кодове. — Какво означава Foxtrot ?

— Има голяма вероятност Fireball да излезе от колата — отвърна човекът на ФБР. — Foxtrot ще рече пешеходец . Не забравяйте, че нашият човек влезе в паркинг. Обикновено правим това, за да паркираме колата, нали?

Влязоха в паркинга със спокоен ход, следейки внимателно всяко движение. Претърсиха първото ниво, без да открият нищо особено. Спуснаха се по стълбището към второто ниво, но дочуха нечии стъпки долу и се отдръпнаха зад една колона.

Мъж с дънки и зелена риза се появи на стълбището и се отправи към изхода.

— Той е! — позна го Томаш.

Веднага щом Ахмед напусна очертанията на паркинга и излезе на улицата, тримата го последваха на приемливо разстояние, потънали в най-безобидния разговор, който можаха да измислят. Мюсюлманинът вървеше на петдесетина метра пред тях. Походката му бе леко скована, може би от напрежение.

— Намираме се близо до Port Authority — установи Тед, взрян в голямата автогара недалеч от тях.

Томаш не обърна внимание на казаното. Той не изпускаше от поглед бившия си студент.

— Забелязахте ли цвета на ризата му? — попита той.

Ребека сви устни равнодушно.

— Зелена — установи тя. — Какво й е особеното? Доколкото знам, зеленият цвят е цветът на исляма. Щом е мюсюлманин…

— Така е — потвърди португалецът. — Но за мюсюлманите зеленото е и цветът на Рая. Очевидно нашият човек вярва, че отива в Рая.

Тед се разсмя.

— Ню Йорк? Раят? И таз добра!

Свиха зад ъгъла и Томаш видя петима полицаи на коне отляво и още трима отдясно, всички с каски. Забеляза две коли с лого NYPD 144 144 The New York City Police Department (NYPD) — Полицейско управление на Ню Йорк. — Б.р. на вратите, в далечината се чуваха сирени. Погледна нагоре и видя хеликоптери да кръжат в небето над Манхатън. Докато наблюдаваше бръмчащите машини, погледът му случайно спря на една тераса, където някакъв човек държеше нещо, което му заприлича на оръжие с оптичен мерник. Беше специално обучен снайперист от полицията.

— Не прекалявате ли малко? — попита португалецът, почти шокиран от тази показност.

— Защо? — учуди се Тед.

— И още питате? — Махна към конната полиция. — Защо са ви всички тези полицаи, които се разхождат демонстративно по улицата? Нима смятате това за нормално? Да не мислите, че нашият човек е глупав и няма да се усъмни?